Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 12

В мастабата нямаше зала. Тя беше направена от плътен камък, прорязан от тесни стъпала. Коридорът беше висок, но широк едва колкото да се разминат двама души. Стръмните стъпала, които водеха надолу, бяха опасно изтъркани и посипани с пясък.

— Свещеници и богомолци са минавали оттук векове наред — прошепна Конан на Исайаб. — Може би стълбата води до голям подземен храм.

Шемитът само изръмжа в отговор, но не се обърна.

Конан слизаше бавно, като се подпираше с ръце на двете стени. На едва трепкащите светлини на факлите той се опитваше да следи стъпалата и сенките пред себе си.

Постепенно гигантските каменни блокове се заменяха от пепелявосива скала, идеално изсечена и загладена. Застоялият въздух нахлу в ноздрите на Конан, въпреки че таванът бе висок и можеше да става вентилация. Писъкът на пустинния вятър премина в шепот някъде високо над тях. Плътно наслоен прах замени пясъка, но стъпалата си бяха все така опасно разрушени.

Някой отпред извика и сенките измениха формата си.

— Стълбите свършиха — чу се развълнуваният глас на младежа. — По стените има рисунки.

Наистина стъпалата отстъпваха място на стръмен каменен под. Двете стени бяха боядисани в цветове, които още личаха тук-там през праха и пораженията на вековете.

Рисунките бяха много странни — по-скоро напомняха писмени знаци — пиктографии, подобни на символите, използвани от древните жители на Стигия и Китай. Стените бяха красиво изписани и оцветени по дължина. Знаците представляваха човешки, животински и други познати фигури, но формата им бе толкова необичайна, че Конан не можеше да ги разпознае. Един детайл го накара да настръхне. Хората на рисунките, макар и да носеха дрехи и оръжие, бяха нарисувани със зелена кожа и имаха дълги крокодилски муцуни.

Исайаб се обърна към Конан:

— Хората, които са правили гробницата, вероятно са били от блатистите земи — тяхното свещено животно е крокодилът — каза високо шемитът, така че и другите да чуят. — Може бе свещените им закони не са позволявали да рисуват човешки същества.

Отзад се чу властният глас на Отсгар:

— Мърдайте там! Стига сте се влачили! Дошли сме да забогатяваме, а не да гледаме красиви картинки!

Те ускориха хода си, без да се спират повече, за да разглеждат пиктографиите. Но пътем Конан забеляза, че на места има по-големи рисунки, които служеха като илюстрации. Те показваха как хората-крокодили обработват земята, строят градове, пускат кораби и копаят дълбоки кладенци и гробници.

Странните сцени безпокояха кимериеца, но той си наложи да продължи напред, макар всяка частица от тялото му да усещаше, че наоколо дебне нещо нередно и тайнствено. Явно му бе писано винаги да попада на такива странни и зловещи места. Сега, когато съдбата го бе събрала с тези пустинни бандити, реши, че е по-добре да надвие старите си страхове и да изчака края на начинанието.

Изведнъж отпред настъпи бъркотия и светлината намаля. Първата факла изчезна, чу се само силен треперлив вик. Един от първите — кльощавият кривонос котиец Фило, разбута уплашен вървящите зад него и се втурна към края на редицата.