Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 11

Варваринът се обърна към вратата, откъдето се разнесоха уплашени стонове и силно сгромолясване. Пясъкът се раздвижи под краката му и в ноздрите му нахлу застоял въздух, който вятърът бързо отнесе. Бронзовата врата се бе стоварила върху двамата злощастни майстори и ги бе премазала. Зад нея зееше мрак.

Процепът беше един улей, в който имаше някакъв скрит лост. Явно беше капан, достатъчно тежък, за да смачка нещастниците.

В този миг се чу дрънчене и силно стържене на камък, което идваше от гробницата. Двете вериги, свързани с горните краища на вратата, се опънаха и тя започна да се затваря отново, разкривайки кървавите останки на телата отдолу. С вик Исайаб скочи върху вратата и втъкна длетото в една от брънките на веригата, близо до отвора в каменната каса. Отсгар изръмжа и го последва, като изтича отстрани и блокира другата верига с дръжката на клещите.

Двамата отскочиха бързо встрани. Скърцането във вътрешността продължи за момент, после двете вериги издрънчаха и огромният блок падна обратно върху вече премазаните жертви.

Хората гледаха сащисани. Отсгар пристъпи напред и се ухили, а златният му зъб проблесна.

— Сега вратата наистина е отворена.

Той посочи триумфално към каменните стъпала, които се губеха във вътрешността на гробницата, и групата нададе радостни възгласи. Забравяйки за другарите си, които лежаха мъртви отдолу, те се изкатериха върху вратата, за да поздравят водача си. Дори Зафрити отметна шала си, прегърна силно любимия си и го целуна.

— Факли! Донесете факли и въжета! — извика Отсгар — Скоро ще сме на завет.

Един от младоците, тихо момче, приятел на ужиления от скорпионите, се опита да надвика бурята и загрижено се обърна към Отсгар.

— Господарю, не е ли по-добре първо да довършим бивака? — Той погледна към притъмнялото, забулено с пясък небе. — Вече сме уморени, а скоро ще се стъмни.

Отсгар го изгледа пренебрежително и посочи зейналия вход.

— Какво значение имат денят и нощта там долу, глупак такъв? — изсмя се дрезгаво той и поглади русата си брада. — На оня свят е винаги нощ.

Останалите се разсмяха и младежът силно се изчерви.

След кратка почивка групата се приготви за слизане. Всеки един се въоръжи под инструкциите на Исайаб с лост, кука и чук. Конан грабна един лост, дълъг колкото ръката му, и преметна през рамо едно навито въже. Другите взеха запалени факли и затъкнаха по една резервна в коланите си. Старият зуагир остана при камилите, които се гушеха на завет до мастабата.

— А къде ще сложим скъпоценностите? — Ентусиазираната Зафрити хвърли наметалото си и откри пищната си фигура, облечена в копринена блуза и шалвари. Хубавицата дотича с куп кожени торби. — Вземете ги, за да носим съкровището.

Бандата се подреди под зоркия поглед на Отсгар. Засраменият младеж, който искаше да продължат правенето на бивака, беше хванал една искряща факла. Очевидно искаше да изкупи грешката си и затова застана най-отпред. Конан погледна недоволно Отсгар, но ванирецът не спря момчето. Втори и трети бяха един новак и севернякът Фило, следвани от Исайаб и Конан. После застанаха другите шемити, а по средата им — Отсгар и Зафрити.