Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 14

Щом поотпочина, Конан опъна своя край на въжето си и го закрепи здраво с клинове и подпори. Под инструкциите на Исайаб опънаха въжето и от другата страна. След това всички, един по един, минаха по въжето, което висеше ниско над капана, като се подпираха с две ръце на стените. Отсгар караше Зафрити да изчака, но тя отказа и дори прекоси опасното място по-бързо и по-грациозно и от мъжете.

От тази страна се виждаше, че проходът се разширява в галерия, която имаше колони с орнаменти и от двете страни. Един от шемитите — нисък, набит младеж, на чието ухо проблясваше сребърна обица, се промъкна напред, за да проучи обстановката, но Отсгар рязко му напомни, че сигурно и там има заложени капани.

— Сега чак ги предупреждава, нали! — измърмори Конан на Исайаб. — Май повече го е страх да не му задигнем богатството, отколкото от капани.

Исайаб го погледна в знак на съгласие и се зае да затегне въжето.

Отсгар задържа групата, докато и последният, кльощавият Фило, който гледаше объркано, не прекоси въжето.

Този път напредваха по-бавно — трябваше да внимават за нови уловки. Конан и Исайаб спряха, за да разгледат една от последните рисунки, която изобразяваше как строителите на гробницата убиват военнопленници по всякакви ужасни начини. Притесняващото в картината беше, че палачите имаха крокодилски муцуни, а безпомощните жертви, които изгаряха, обезглавявяха и набождаха на кол, бяха с обикновени човешки лица.

— Несъмнено табуто се е отнасяло само за хора от собственото им племе — заключи Исайаб. — Не са вярвали, че враговете им също са можели да имат души на свещено животно.

Влязоха в зала с огромни размери. Никъде не се виждаше съкровището, което търсеха. Колоните бяха високи, кръгли и масивни, основите и капителите им бяха във форма на преплетени лотосови корени и листа, между които се криеха птици и змии. Извитите сводове завършваха с пъстри орнаменти и поставки за факли, но никъде нямаше саркофази или други характерни вещи, които крадците търсеха. Освен праха и трепкащите сенки на колоните нямаше нищо.

— По двама във всеки коридор — нареди Отсгар. — И гледайте за тайни врати.

Той сновеше между едната и другата страна на залата и изучаваше орнаментите с опитно око. Конан и Исайаб останаха в средата. Зафрити се движеше с лекотата на танцьорка, в очите й блестяха страх и възхита. Чуваше се само пращенето на факлите и приглушеното ехо на стъпките им, докато вдишваха хладния застоял въздух в гробницата.

— Виждам нещо в края на залата. Врата е! А до нея — два саркофага! — обади се шемитът с обицата. Но той не се втурна, а спря и внимателно огледа помещението пред себе си.

Отсгар излезе иззад колоната и вдигна високо факлата си, за да освети пътя. След това тупна по рамото младия мъж.

— Наистина, Азрафел! Там са нашите богатства! Хайде, можеш първи да си избереш наградата!