Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 115

Неусетно се поде разговор за съдбата на царството. Конан разбра, че Африт е определена от жреците за регент. Това й позволяваше бързо да овладее управлението на града и да избегне гражданската война, поне докато наследникът от мъжки пол станеше пълнолетен.

Конан забеляза, че Африт с лекота обсъжда важни държавни въпроси, естествеността й бе очевидна. Лицето й щастливо розовееше, както по-рано тази сутрин, когато беше с Конан. Придворните също я намериха за очарователна. Тези, които се опитаха да я подлъжат към прибързани обещания, се провалиха. Конан разбра, че сега способностите му на боец едва ли са необходими и се постара да изчезне в задните редици.

От всички присъстващи само Еблис стоеше изоставен и недоволен. Най-накрая той се дотътри до разговарящите благородници, скръстил ръце под безвкусно украсеното си наметало.

Азрафел, който също следеше дворцовите разговори, тихо заговори на Конан:

— Май с наша помощ принцесата ще бъде коронясана, преди да се издигне слънцето. Странно, никога не съм си представял, че ще бъда на почит в двореца.

— Да, Конан — радостно се включи Исайаб.

— Конан! — извиси развълнуван глас младият Еблис. — Значи това е чуждоземният шпионин, убиецът на баща ми! Как си посмял да дойдеш тук!

Всички погледи се обърнаха към Конан, който стоеше стреснат, без да може да отговори. За още по-голяма негова изненада момчето се спусна към него, извадило изпод наметката си дълга крива кама.

За Конан не беше трудно да се измъкне от стремителното нападение на момчето. Но Исайаб се оказа по-бавен и бе ранен в рамото, когато посегна към дръжката на меча си. Принцът се обърна към Конан и отново се нахвърли диво отгоре му.

Без да вади оръжието си, Конан сви юмрук и го удари по ръката, в която принцът държеше камата. Ударът му бе толкова бърз, че не можеше да се проследи с поглед. Ножът на принца изхвръкна, стрелна се покрай главата му и се плъзна по пода.

Еблис посегна към срязаното си ухо. Вдигнал окървавената си ръка пред лицето си, той нададе силни писъци. Придворните побързаха да го хванат и да го успокоят. Само Африт се осмели да се приближи до Конан и до двамата му другари. Тя стисна ръката му и бързо я пусна.

— Конан, чуй ме! Трябва да тръгваш!

Той кимна намръщено.

— Да, тръгвам си, поне засега. За щастие нищо страшно не се случи. Това хлапе плаче дори от едно малко порязване.

Принцесата поклати глава и пребледняла, заговори припряно:

— Не, Конан, ти не разбираш. Това острие беше отровно. Майка му нарочно му го беше дала. Почти сигурно е, че Еблис ще умре. Боя се, че същата участ ще постигне и твоят приятел! — Уплашеният й поглед се стрелна към Исайаб, който стоеше бледен и притискаше с длан раната си. — А благородниците сигурно ще отнемат живота ти заради убийството на момчето!

Мисълта на Конан заработи. Навън вече се чуваха стъпките на войниците, които се събираха пред вратата.

— А ти, Африт?

— Ще се справя. Не се бой, аз съм последната наследничка на престола, която им остава. — Тя го хвана за рамото с крехките си ръце и го обърна към вратата. — Бягай, докато можеш! — Африт погледна тревожно през рамо и прошепна: — Щом поема властта, ще се погрижа за приятелите ти. Но за теб, Конан, Абдарах е опасно място. Тръгвай, любов моя!