Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 114

— Знаем, Конан — кимна Исайаб. — Видях всичко и казах на Азрафел.

Младият шемит кимна.

— Жестока смърт. Но по-достойна от тази, която очаквах за такъв негодник като Отсгар.

— Така е. — Конан отново се усмихна. — Незаменимо бе твоето участие в битката, Азрафел! Градът трябва да ти е много признателен! — Обърна се към Исайаб. — А Зафрити?

— Тя е на сигурно място в странноприемницата. Ще се изкъпе и ще си почине. — Исайаб сви рамене. — Мисля, че ще се оправи, Конан.

— Добре. Но не ме наричай повече по име. — Конан подозрително огледа тълпата, която се събираше около тях. — Трябва ми помощта ви, за да придружа принцесата до двореца. Това може би ще е само началото на опасностите, които ни чакат отново. Съгласни ли сте?

Африт пристъпи напред и нетърпеливо каза:

— Всяка помощ, която ни окажете, ще бъде богато възнаградена.

Двамата разбойници се съгласиха и наперено се поклониха на принцесата. Те си проправиха път през площада. Пътят се поосвободи, щом излязоха на централната улица, обградена с дървета. Не след дълго пред тях изникна широкият портал на двореца. Въпреки ранния час там цареше оживление. Пред големите мраморни стъпала бяха спрели колесници. Множество войници стояха пред вратата — дворцови, гробищни стражи и въоръжени жреци. Купчините изгорели факли говореха, че са стояли на пост цяла нощ.

Четиримата излязоха от тълпата в подножието на стълбите и се заизкачваха към вратата. Щом наближиха, принцесата смело погледна стражите. Никой не я спря, нито я заговори. Но когато стигнаха до полуотворената врата, един жрец побърза да ги посрещне.

— Най-после, принцесо! — Беше високият жрец с големия корем, на когото Конан нямаше доверие. — Не знаехме какво е станало с вас! Бояхме се… Но елате с мен, принцесо, за да се срещнете с висшите съветници! Виждам, че поданиците ви също са дошли да ви приветстват. — Той погледна към огромната тълпа навън. — Слава на Елаел, това е знаменателен ден за страната ни! Ескортът ви може да остане тук. — Мъжът угоднически протегна ръка към Африт, като същевременно показа съвсем ясно неодобрението си към придружителите й.

— Ваша Светлост, тези хора ме пазиха досега и искам да останат с мен. — Тя стисна ръцете на жреца, деликатно се изплъзна от прегръдката му и го поведе навътре. В сумрака на двореца чакаха разпръснати още войници и гледаха недоверчиво. Принцесата не се спря, а продължи към другата отворена врата.

Когато минаха през нея, Конан видя, че се намират в същата зала, където за пръв път видя царското семейство и се пребори с Када Куфи. Тук, в издигнатия край на подобната на пещера зала, имаше не стражи, а придворни и жреци, повечето от тях уморени и раздърпани, все още облечени в изцапаните официални дрехи от вчерашното погребение. Те стояха на групички около леглото с възглавнички, върху което лежеше длъгнестият Еблис в поза, напомняща на царствения му баща.

Когато влезе заварената му сестра, младият принц я погледна с изненада и с очевидно раздразнение. Реакцията на придворните беше по-радостна. Те станаха и тръгнаха към Африт, кланяха й се сърдечно и я поздравяваха.