Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 117

— Не се тревожи, Исайаб — успокои го Конан. — Почивай си.

Шемитът извади от ризата си кожена торбичка, закачена с каишка на врата му. Нетърпеливо бръкна вътре с една ръка и изви глава, за да вижда торбичката върху тежко дишащите си гърди.

— Ще ти помогна. — Конан посегна и разхлаби връвта, а в торбичката проблесна нещо синьо. Конан видя златен пръстен с огромен син сапфир. — Звездата на Корала. Когато те намерихме в пустинята, вече го бях откраднал — прошепна Исайаб. — Промъкнах се до онзи глупак, когото ти преследваше, докато той спеше под един храст по пладне. Отмъкнах пръстена от подплатата на един самар и сложих на негово място парче кристал. Но той май така и не е разбрал.

Исайаб вдигна искрящия камък с треперещата си ръка и Азрафел зяпна от смайване. Зафрити се приближи с алчен поглед, дори Конан се облещи изненадано.

— И ти си го носил със себе си през цялото време? Човече, ти си можел да купиш и продадеш всички ни с този пръстен!

Исайаб издаде дрезгав звук, може би се опита да се засмее.

— Когато ми каза, че струва цяла стая злато, не знаех какво да правя. Обикновено продавах моя дял на Отсгар за смешна цена. Но този камък е прекадено скъп за един прост разбойник. И прекадено опасен да се притежава.

Исайаб се опита да си поеме хрипливо дъх и потрепери от усилието. Ръката му се плъзна надолу. Конан пое камъка от отмалелите му пръсти и го задържа пред очите му.

— Освен това — прошепна Исайаб — парите са само едната страна. Човек краде и по навик… за удоволствие… заради съдружниците си…

Хриптенето секна и той умря, вперен в сиянието на камъка, отразено в очите му.

Конан допря ухо до гърдите на приятеля си и склопи очите му. Помогна на Азрафел да положи тялото в колесницата. Когато се изправи, пръстенът вече бе изчезнал в някакво скривалище из дрехите му. Той погледна последните двама от бандата.

— С това работата ми тук приключи. Внимавайте, тук скоро може да загъмжи от стражи, които ме издирват. Преди малко отсякох още един клон от царското родословно дърво. — Той се изсмя горчиво. — Но странноприемницата не е в опасност. Ще тръгна с колесницата, за да отклоня преследвачите. По пътя ще хвърля нашия стар приятел в бързия канал.

— Чудесно, Конан! Идвам с теб! — Зафрити, облечена в бледолилава туника, преметната през мургавите й рамене, рязко махна на една прислужница. — Хама, приготви най-ценните ми вещи.

Когато девойчето се отдалечи, стигийката се присламчи към Конан със съблазнителната си грация на танцьорка и с алчен блясък в очите.

— Когато продадеш прословутия си камък в Офир, ще си живеем царски! Ще бъдем прочути в хиборийските земи…

— Не, почакай! — прекъсна я гласът на Азрафел, дрезгав и треперещ. — Зафрити, обичам те! Конан, ако искаш да я отведеш, първо ще трябва да се пребориш с мен. Достатъчно чаках и търпях!

Въпреки атлетичното си тяло шемитът изглеждаше като момче в сравнение с Конан. Пребледнялото му лице и треперещата му ръка издаваха, че той знае това. За да го прикрие, Азрафел стисна дръжката на меча си.