Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 111

Щом ръката на Хорасп докосна меча, Конан усети, че дръжката се нагорещява и че през метала потича тайнствена изпепеляваща енергия, която с всяка секунда ставаше все по-силна. Стоманеното острие се бе нажежило до червено. Застинал за миг, Конан гледаше сиянието. Ръката му пареше от болка, ноздрите му се изпълниха с миризмата на изгоряла кожа. По-скоро дивашкият инат, отколкото болката го накара да се наведе и да натопи меча в разпенената вода. Тя стигаше почти до кръста му и изгорената му ръка бързо потъна в хладните води, които понамалиха болката.

В това време Отсгар не издържа на горещината и пусна сабята си. Същото стори и Хорасп. Оръжието потъна във водата между тях и над нея се вдигна гъст облак пара, който почти изцяло скри ваниреца. В средата на издигащата се пара ръката на Хорасп се провря с бързо грубо движение, което не предвещаваше нищо добро за противника му.

Това подтикна Конан към действие. Притъпените му от яростта сетива направиха болката в ръката му поносима. Вниманието на магьосника беше отвлечено, въпреки че ръката му здраво стискаше меча на кимериеца. Хванал силно дръжката с обгорените си пръсти, Конан я изви под водата и с всичката сила на болката и отчаянието си натисна острието напред и нагоре. Усети го да се изплъзва от разхлабената за миг хватка на пророка и секунда по-късно нажеженото острие прогори със съскане мократа дреха на Хорасп и се заби в корема му. Нагорещеният до червено меч потъна в отпуснатата плът на магьосника като в студено масло. Върхът на меча се показа към гърба на пророка, прогорил мократа му роба, и засия като главня в здрача.

Конан бързо пусна меча, за да избегне сгърчената ръка на пророка, която посегна към китката му.

Хорасп се наведе към него с изцъклени очи. Устата му се изкриви в агония и между оголените му зъби излезе малко кръгче пара. Мечът, забит в тялото му, засия още по-силно. Дундестата свободна ръка на магьосника го хвана и цялото му тяло се сгърчи от болка, но не като на смъртно ранен човек, а като къс месо, цвърчащ на шиш. След едно последно изхъркване пророкът падна по гръб във водата.

Конан гледаше как опърленото тяло на магьосника се носи по течението. От него се издигаше облак пара. После внимателно заобиколи гнусния труп, за да стигне до Отсгар. Измъкна неподвижното тяло на другаря си от горещата вода.

Приятелят му беше мъртъв. В средата на гърдите му зееше прогорена дупка, до болка позната на варварина, който бе видял края на капитан Арамас. Конан пусна безжизненото тяло обратно във водата и погледна към стърчащата ръка на мъртвия пророк, която стискаше една овъглена буца — сърцето на ваниреца.

Конан потрепери и най-после се осмели да докосне топлата варена плът на магьосника. С изненада видя, че ръцете му почти не бяха обгорени. Внимателно освободи почернялото сърце от закривените пръсти на Хорасп и го пусна във водата близо до този, на когото принадлежеше.