Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 9

— Ами жената? — Конан присви очи поради една внезапна атака на вятъра.

— А, Зафрити ли? — засмя се Исайаб. — Отсгар щеше да я остави вкъщи, ако й имаше доверие. Но самата тя пожела да дойде. Тя е вироглава стигийка, беше танцьорка в хана му. Не му е жена, нито му е много вярна любовница. — Исайаб го погледна многозначително.

Конан поклати глава в недоумение.

— И с такива хора смятате да разравяте гробници? Кой знае какви изненади ви чакат?

Исайаб махна с ръка.

— Конан, остави съмненията. Ние вече сме научили тънкостите — смигна му шемитът. — Ще видиш, че всяко нещо си има цаката.

Усилващият се вятър заглушаваше думите им и двамата се умълчаха. Конан поизостана и постепенно потъна в дрямка.

Сепна го викът на Исайаб.

— Да вървим на юг! — Шемитът бе обърнал камилата си и сочеше към пустинята. — Фило спря. Виж, маха ни! Ето и Отсгар препуска през дюните. Забелязали са нещо.

Трета глава

Мастабата

Събраха се под една висока дюна. Конан замижа, за да не се пълнят очите му с пясък. Видя тъмни очертания, които се издигаха от единия склон на възвишението. Беше ниска правоъгълна постройка от черен базалт — наричаха я мастаба. С базалтови стени открай време са запечатвали входовете на гробниците.

Ъгловатата каменна стена изглеждаше странно черна на фона на заоблените дюни. Макар и позаличени от времето, рисунките върху каменните блокове все още личаха. На трите видими края стърчаха като рога зловещи демонски глави с форма на гущер. Покривът представляваше ниска четиристенна пирамида, по средата на която опашките на гущерите се преплитаха и образуваха остър връх.

Веднага щом стигнаха до руините, бандитите подириха завет до полузаровената стена на мастабата. Камилите тъпчеха на място с проскубаните си крака, за да не се набива пясък в козината им. По заповед на Отсгар част от групата се разпредели на двата края на дюната, за да дадат знак, ако забележат конници.

— Намерихме мястото тъкмо навреме! — провикна се Исайаб и се наведе към Конан. — Пясъкът скоро ще скрие слънцето.

И наистина, облаци прах обагриха деня в болнавожълтеникав цвят. Над дюната се носеше пясъчна вихрушка. За щастие вятърът отвяваше пясъка от мастабата, а не я затрупваше пак.

— Завържете камилите! По-бързо! Струпайте багажа си на едно място, за да не го отвлече вятърът. — Отсгар крачеше между хората си и даваше заповеди сред воя на вятъра. Двама от групата опъваха кожена палатка, а останалите разучаваха гробницата.

Конан слезе от камилата и Исайаб му извика:

— Моли се вятърът да спре до довечера, защото така или иначе Отсгар ще ни държи тук дотогава, докато не оберем всичко.

— Входът! Намерих входа! — нададе вик един от младежите, който проверяваше полузаровената страна на мастабата. — Елате да видите!

Конан се присъедини към тълпата около момчето. Пътьом огледа една от крокодилските глави, полуразрушена от вятъра. Тя му се зъбеше злобно от ъгъла на покрива. Варваринът я подмина внимателно и се закатери по дюната.