Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 5

Ксалтътън повдигна приличната си на лъвска глава и зарея поглед, сякаш се върна в отминалите хилядолетия.

— Три хиляди години! — промълви той. — Всемогъщи Сет! Кажи ми какво се е случило в света през това време, Ораст!

— Варварите разрушиха Ахерон и създадоха нови държави — каза Ораст. — Там, където някога се простираше империята, сега съществуват три царства, наречени Аквилония, Немидия и Аргос — по имената на племената, които са ги основали. По-старите царства — Офир, Коринтия и западен Кот, които бяха подчинени на кралете на Ахерон, с падането на империята възстановиха независимостта си.

— А какво стана с народа на Ахерон? — попита Ксалтътън. — Когато избягах в Стигия, Питон беше в руини и всички големи градове с техните виолетови кули бяха потопени в кръв и потъпкани от сандалите на варварите.

— Малки групи хора по хълмовете се хвалят, че са потомци на Ахерон — отговори Ораст. — Вълната на моите варварски предци заличи земите на империята и народа й от лицето на земята. Защото те… моите предшественици… бяха понесли много страдания от кралете на Ахерон.

Устните на питонеца се изкривиха в тъжна и ужасна усмивка.

— Да! Много варвари, както мъже, така и жени, умряха, пищейки на жертвеника. Когато кралете се върнаха от запад с плячка и пленници, видях главите им натрупани на пирамида на големия площад в Питон. Но дойде денят за разплата и сабята свърши добра работа. Ахерон престана да съществува, а Питон със своите кули се превърна в спомен от отдавна отминали дни. Върху руините на империята израснаха по-млади царства и станаха велики. А сега ние те върнахме, за да ни помогнеш да управляваме тези царства, които, макар и не така чудесни и необикновени като Ахерон, са богати и силни и си заслужава човек да се бори за тях. Погледни! — Ораст разгърна пред Ксалтътън изкусно начертана върху тънък пергамент карта.

Магьосникът я разгледа и озадачен поклати глава.

— Самите контури на континентите са променени. Прилича на нещо познато, видяно насън, но невероятно променено.

— И въпреки това тук е Белвер, столицата на Немидия, в която се намираме сега — отговори Ораст и показа с пръст. — Тук минават границите на немидийското царство. На юг и югоизток лежат Офир и Коринтия, на изток Бритуния, на запад Аквилония.

— Това е карта на непознат за мен свят — тихо каза Ксалтътън, но Ораст не пропусна да отбележи пламналото в тъмните му очи зловещо огънче.

— Ти ще ни помогнеш да променим тази карта — отговори Ораст. — Ние искаме да възкачим Тараск на трона на Немидия. Нашето желание е това да стане без борба и по такъв начин, че върху Тараск да не падне ни най-малка сянка на съмнение. Ние не искаме страната да бъде обхваната от граждански войни, а да запазим всичките си сили, за да завладеем Аквилония.

— Ако крал Нимед и неговият син умрат от естествена смърт, например чума, Тараск ще се възкачи на трона мирно и без съпротива като законен наследник.