Читать «Конан Воинът» онлайн - страница 112

Преди Балтус да разбере, че са приближили пътя, водещ на изток, те излязоха на него.

— Сега тичай! — изръмжа Конан.

Балтус стисна зъби. До Велитриум бяха деветнадесет мили, а до Потока на скалповете, зад който започваха селищата — поне пет. На аквилонеца му се струваше, че се бият и тичат от векове. Но нервната възбуда, разпалила кръвта му, го подтикваше към свръхчовешки усилия.

Изкормвача тичаше пред тях, душеше земята и първият звук, който чуха, дойде от него.

— Пикти пред нас! — изсъска Конан, коленичи и огледа земята под светлината на звездите. Поклати глава объркано. — Не мога да кажа колко са. Вероятно са малка група. Не са дочакали превземането на форта. Тръгнали са напред да изколят заселниците в леглата им! Хайде!

След малко видяха пред себе си проблясък сред дърветата и чуха диво и жестоко пеене. Там пътеката извиваше, те я изоставиха и се прокраднаха през гъсталака. Няколко мига по-късно станаха свидетели на ужасна гледка. На пътя бе съборена волска кола с оскъдна покъщнина, която гореше. Воловете лежаха с прерязани гърла. На пътя се бяха прострели мъж и жена, голи и обезобразени. Петима пикти танцуваха около тях с подигравателни скокове и поклони и размахваха кървави брадви. Един от тях развяваше окървавената рокля на жената.

Горещи вълни обляха Балтус при тази гледка. Вдигна лъка си и се прицели в една танцуваща фигура, черна на фона на огъня. Опъна тетивата и я пусна. Мъжът подскочи конвулсивно и падна мъртъв със стрела в сърцето. После двамата бели мъже и кучето се хвърлиха върху слисаните диваци. Конан бе въодушевен само от бойния си дух и от една стара, стара расова вражда, но Балтус гореше от справедлив гняв.

Посрещна първия пикт със свиреп замах и разполови боядисания му череп, после прескочи падналото тяло и се счепка с другите. Но Конан вече бе убил един от двамата, които си беше подбрал, и скокът на аквилонеца закъсня със секунда. Воинът се строполи с меч в гърдите точно когато Балтус вдигна брадвата си. Балтус се обърна към последния пикт и видя как Изкормвача се надига от жертвата си. От огромните му челюсти капеше кръв.

Балтус отново погледна надолу, към жалките фигури край горящата каруца. И двамата бяха млади, жената беше почти дете. По някаква прищявка на съдбата пиктите не бяха обезобразили лицето й и даже в агонията на ужасната смърт тя беше красива. Но крехкото й младо тяло бе нарязано ужасно — очите на Балтус се премрежиха и той задъхано преглътна. Искаше му се да падне на земята, да плаче и да дере пръстта от гняв.

— Млада двойка, току-що тръгнала от родния си град — отбеляза Конан, докато изтриваше меча си. — Пиктите са ги пресрещнали на път за форта. Може би момчето е искало да се запише в армията или да си вземе земя край реката. Ето какво ще сполети всеки мъж, жена и дете от тази страна на Гръмотевичната река, ако не ги отведем бързо във Велитриум.

Коленете на Балтус трепереха, докато следваше другаря си. Но в дългата крачка на кимериеца нямаше и помен от слабост. Имаше кръвно родство между него и грамадния, мършав звяр, който се носеше отстрани. Изкормвача вече не душеше пътя. Пред тях беше чисто. Крясъкът откъм реката се чуваше едва-едва, но Балтус знаеше, че фортът все още се държи.