Читать «Конан Воинът» онлайн - страница 110

Когато стъпиха на източния бряг, вече се спускаше здрач. Без да спира, Конан продължи на север с такава скорост, че Балтус усети болка в яките си крака.

— Валаний искаше да построят фортове при устията на Северния и Южния поток — изсумтя недоволно кимериецът. — Така реката щеше да се охранява постоянно. Но правителството не го направи. Шкембести глупаци си седят на кадифени възглавнички, а голи момичета на коленете им ги наливат с вино — знам я тая порода. Не виждат по-далеч от стените на двореца си. Дипломация — по дяволите! Искат да победят пиктите с теории за териториална експанзия. Валаний и хората като него трябва да изпълняват заповедите на шайка проклети глупаци. Никога няма да завладеят повече пиктийска земя, както не построиха отново и Венариум. След време може да видят как варварите се катерят по стените на източните градове!

Преди седмица Балтус щеше да се изсмее на подобно нелепо предположение. Сега неотговори. Вече бе видял непобедимата жестокост на мъжете, които живееха отвъд границата.

Потрепери, хвърляйки поглед към начумерената река, която едва се виждаше сред храстите, към сплетените дървета, струпани по бреговете. Не забравяше, че пиктите може да са прекосили реката и да дебнат в засада между тях и форта. Бързо се мръкваше.

Чу се едва доловим звук пред тях и сърцето му подскочи чак до гърлото. Мечът на Конан присветна във въздуха, но той го прибра, когато едно куче, грамаден и мършав звяр с белези от рани, се измъкна от храстите и се втренчи в тях.

Това куче беше на един заселник, който се опита да си построи хижа на речния бряг, на няколко мили южно от форта — обясни Конан. — Пиктите, разбира се, го убиха, после изгориха хижата му. Открихме го мъртъв сред въглените, а кучето лежеше безжизнено сред трима пикти, които той беше убил. Направо беше нарязано на парчета. Взехме го във форта и му превързахме раните, но след като се оправи, то хвана гората и подивя. — Сега какво, Изкормвачо, ще заловиш ли хората, които убиха господаря ти?

Огромната глава се завъртя, а очите пламнаха със зелен блясък. Животното не ръмжеше и не лаеше. Спусна се подире им безшумно, като призрак.

Нека да дойде — промърмори Конан. — Може да надуши дяволите преди ние да ги видим.

Балтус се усмихна и ласкаво погали кучето по главата. Устните на звяра се дръпнаха и оголиха блесналите му зъби. После огромното животно смирено наведе глава и неуверено завъртя опашка, сякаш забравило за дружбата с хората. Балтус сравни кокалестото тяло на огромния измършавял звяр с дебелите, загладени кучета, които се прескачаха с радостен лай в кучкарника на баща му. Въздъхна. За зверовете на границата не беше по-лесно, отколкото за хората. Кучето почти бе забравило нежността и приятелството.

Изкормвача се впусна напред, а Конан го остави да води. Последният лъч светлина изчезна и се възцари абсолютен мрак. Разстоянието се стопяваше под силните им крака. Изкормвача беше като ням. И миг по-късно го чуха… демонично подвикване по реката пред тях, неясно като шепот.