Читать «Конан Воинът» онлайн - страница 109

— Този е от Гвавела — промърмори Конан. — Емисар на Зогар. Личи си по бялото перо. Водил е мирни преговори с племената надолу по реката и сега бърза да се върне, за да участва в касапницата.

Самотният посланик почти се изравни със скривалището им и изведнъж Балтус едва не изскочи от кожата си: до самото му ухо прозвуча дрезгаво пиктийско хриптене. После разбра, че Конан вика гребеца на собствения му език. Човекът се надигна, огледа храстите и извика нещо, после хвърли поглед през реката и подкара кануто към западния бряг. Все още без да разбира нищо, Балтус видя как Конан взема от ръката му лъка, който беше прибрал от просеката, и зарежда стрела.

Пиктът докара кануто си съвсем близо до брега и вдигна поглед към храстите, после извика нещо. Отговори му бръмчене на тетива и стрелата потъна чак до перата в широките му гърди. Той се строполи със задавена въздишка и се претърколи в плитката вода. За миг Конан излезе на брега и нагази във водата, сграбчвайки свободно носещото се кану. Конан се покатери вътре, хвана греблото и подкара лодката към източния бряг. Със завист и възхищение Балтус забеляза играта на огромните мускули под загорялата кожа. Кимериецът приличаше на железен човек, който никога не усеща умора.

— Какво каза на пикта? — попита Балтус.

— Казах му да се приближи до брега, защото там се крие бял горски бегач, който се опитва да го застреля.

— Това не ми се струва честно — възрази Балтус. — Той си е помислил, че му говори приятел. Чудесно имитираш пиктийски…

— Тази лодка ни трябваше — отсече Конан, без да преустановява да гребе. — Това бе единственият начин да го примамя на брега. Кое е по-лошо — да измамя един пикт, който би се зарадвал да ни одере живи, или да предам хората отвъд реката, чийто живот зависи от това дали ще успеем да минем оттатък?

За миг Балтус се замисли върху този деликатен въпрос, после сви рамене и попита:

— Колко далеч сме от форта?

Конан посочи към едно поточе, което се вливаше в Черната река от изток, на няколкостотин ярда под тях.

— Това е Южният поток. Устието му е на десет мили от форта. Това е южната граница на Канаджохара, зад която се простира безброй мили с блата. Няма опасност за нападение през тях. Северният поток, на девет мили над форта, очертава другата граница. И зад него има блата. Така че атака може да се очаква само от запад, през Черната река. Канаджохара е като копие, чийто връх е широк деветнадесет мили и е забит в Пиктийската пустош.

— Защо не останем в кануто и да продължим по вода?

— Защото трябва да гребем здраво срещу течението, а по реката има доста завои. Пеш ще стигнем по-бързо. Освен това не забравяй, че Гвавела е на юг от форта. Ако пиктите пресичат реката, ще се натъкнем право на тях.