Читать «Колела» онлайн - страница 15

— Има логика в думите ти — призна Залески. Каква ирония на съдбата, помисли си той. Франк Паркланд действително се отнася справедливо с чернокожите работници… може би по-справедливо от всеки Друг майстор в тоя завод…

Обърна се към Илъс и попита:

— Какво ще кажеш?

Представителят на профсъюза го стрелна неприязнено иззад дебелите лупи на очилата си.

— Вече изложих становището на профсъюза, мистър Залески!

— А какво ще направите в случай, че отхвърля исканията ви и претъпя така, както иска Франк?

— Ще бъдем принудени да преминем към предвидените за подобни ситуации процедури — надуто отвьрна Илъс.

— Това е ваше право — кимна заместник-директорът. — Но тези процедури могат да се проточат месец, пък и повече. Ще се работи ли през това време?

— Естествено. Според колективния трудов договор…

— Няма нужда да ми казваш какво пише в договора! — избухна Залески. — Там черно на бяло пише, че докато траят преговорите, работата трябва да продължава! А в този момент доста от вашите членове се канят да напуснат работните си места, което е грубо нарушение на същия този договор!

За пръв път от началото на разговора Илъс загуби своята самоувереност.

— Обединеният профсъюз на автомобилните работници е против незаконните стачки… — започна той, но Залески отново го прекъсна:

— Щом е против — намесете се и спрете тази, по дяволите!

— Ще трябва да поговоря с някои от нашите хора, в случай че това, което казвате, е истина…

— От приказки полза няма и ти знаеш това не по-зле от мен! — Залески впи поглед в розовото лице па профсъюзния деятел, което бавно започна да пребледнява. Беше повече от ясно, че Илъс никак не държи да разговаря с най-радикално настроените чернокожи активисти, особено при създалото се положение.

В случаи като днешния профсъюзът изпада в изключително деликатно положение и Мат Залески прекрасно знаеше това. Ако откажат подкрепата си на черните екстремисти, неговите ръководители веднага ще бъдат обвинени в расови предразсъдъци и ще им лепнат прозвището „лакеи на управата“. И обратно — ако отидат твърде далеч в подкрепа на техните искания, могат да се окажат в твърде сериозното от правна гледна точка положение, че подкрепят незаконна стачка.

Големите босове на Обединения профсъюз на автомобилните работници — Удкок, Фрейзър, Грейтхаус, Банън — ненавиждаха незаконните стачки, тъй като репутацията им се крепеше не само върху крайна неотстъпчивост при преговорите, но и върху неспазването на колективните трудови договори и законността. Незаконните стачки обезценяваха поетите от тях задължения и намаляваха силата им при преговорите с работодателите.

— В Солидарити Хаус никой няма да ти каже „мерси“, ако изпуснем нещата от контрол — продължи да го обработва Залески. — Има само един начин да предотвратим стачката — да постигнем незабавно споразумение, а после да слезем в цеха и да го съобщим на хората.

— Зависи от споразумението — отвърна Илъс, но умът му явно преценяваше казаното от заместник-директора.