Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 3

Тя изведнъж замря. В очите му, заобиколени от жълтата гума като с болна кожа, пролича объркване. Нападателят очевидно не очакваше тя да припадне и я подхвана, за да не я изпусне на земята.

Щом усети, че хватката му се отпуска, Клоуи замахна и сграбчи яката на гащеризона му. Ципът се отвори и платът се разкъса — както на връхната дреха, така и на тази отдолу.

Тя стисна с все сила и заудря ожесточено гърдите и лицето му. Изрита го с коляно в слабините.

Но не улучи. Не успя да се прицели добре. Струваше й се толкова лесно, но изведнъж й се зави свят, изгуби координация. Заради парцала в устата не й достигаше въздух — сигурно това бе причината. Или беше заради шока.

„Продължавай — насърчи се мислено. — Не спирай. Той е уплашен. Виждаш. Проклет страхливец…“

Опита се пак да го удари, да забие нокти в плътта му, но силите бързо я напускаха. Ръцете й безпомощно удряха по тялото му. Главата й увисна и като погледна надолу, тя забеляза, че ръкавът му се е вдигнал. Видя странна червена татуировка — някакво насекомо с десетки крака на насекомо, челюсти на насекомо, но с човешки очи. После погледът й се спря върху нещо на пода. Спринцовка. Това беше причината за болката във врата й — и загубата на сили. Той й бе инжектирал нещо.

Какъвто и да беше медикаментът, действаше бързо. Умората я завладяваше. Тя се почувства замаяна, сякаш се унасяше в сън, и незнайно защо се замисли за евтиния парфюм, който се продаваше на касата в магазина.

„Кой ще си купи тази гадост? Защо не…“

„Какво правя? — помисли си, когато съзнанието й се проясни за момент. — Бори се! Бори се с този мръсник!“

Но ръцете й висяха безпомощно и главата й тежеше като камък.

Озова се седнала на пода, после помещението се наклони и се залюля. Той я повлече към задната врата.

„Не, не там! Само не там! Чуй ме! Мога да ти обясня защо не трябва да го правиш. Не ме завличай там! Чуй ме!“

Тук, в същинската част на мазето, все още имаше някаква надежда Мардж да надникне по стълбите, да види двамата и да запищи и нападателят да избяга с насекомските си крака. Но завлечеше ли я по-навътре, в бръмбарското си леговище, щеше да бъде твърде късно. В помещението се спускаше мрак — странен мрак, сякаш крушката на тавана, която все още светеше, не излъчваше светлина, а привличаше лъчите и ги поглъщаше.

„Бори се!“

Но не можеше.

Той я влачеше към черната бездна.

Кап, кап, кап…

„Пищи!“

Запищя.

Но от устата й излезе само тихо съскане, свирене на щурец, бръмчене на бръмбар.

Той я извлече през вратата към Страната на чудесата, от другата страна. Като в онзи филм, как му беше името?

Клоуи видя малко помощно помещение отдолу.

Имаше чувството, че пада надолу и надолу, и след миг се стовари на пода, на земята, на голата почва; въздухът й излезе от удара. Но не изпита болка, никаква болка. Шумът от капането се чуваше по-силно и тя видя струйка вода по старата каменна стена в дъното, премрежена с тръби и кабели, ръждясали, очукани и гнили.

Кап, кап…

Струйка насекомска отрова, лъскава кръв на буболечка.

„Алиса, аз съм Алиса. В заешката дупка. При гъсеницата, пушеща наргиле, при Мартенския заек, при Червената царица, при червеното насекомо на ръката му.“