Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 6

Онова беше плът. Това бе кожа. Две съвсем различни неща. А Били Хейвън обичаше кожата.

Отново обърса потта си с нова кърпичка и внимателно я прибра. Беше му горещо, потта го щипеше. Въпреки че беше ноември, в тунела бе адски задушно. Беше дълъг стотина метра, но беше запечатан в двата края, което означаваше, че няма проветрение. Беше като много от галериите тук, в Сохо, южно от Гринич Вилидж. Прокопани през деветнайсети и двайсети век, те образуваха мрежа под квартала и бяха използвани за транспортиране на стоки под земята между фабрики, складове и товарни станции.

Сега изоставени, те бяха идеални за целите на Били.

Часовникът на дясната му китка пак избръмча. Няколко секунди по-късно резервният в джоба му издаде подобен звук. Налагаше се да му напомнят часа — той често забравяше за времето, когато работеше.

„Нека само да изпипам докрай детайлите, само още една минута…“

От микрофончето в лявото му ухо се чу тракане. Той се заслуша за момент, после реши да не обръща внимание на звука и пак взе машинката. Беше стар модел, с ротационна глава, която движеше иглата като шевна машина, а не като съвременните устройства, използващи вибрираща намотка.

Включи я.

Бззз…

Смъкна предпазния щит.

Милиметър по милиметър движеше трасиращата игла по кръвната линия, която набързо бе очертал. Били беше природен талант, майстор на молива и мастилото, майстор на пастелите. Майстор на иглите. Рисуваше свободно върху хартия, рисуваше свободно върху кожа. Повечето татуировчици, колкото и талантливи да бяха, използваха шаблони, подготвени предварително, или — за по-бездарните — купени, които налагаха върху кожата и после очертаваха. Били рядко работеше така. Не беше необходимо. „От Божия замисъл в твоята ръка“, както казваше чичо му.

Време беше да запълни контурите. Той смени иглите. Много, много внимателно.

За татуировката на Клоуи Били използваше знаменития шрифт блеклетър, известен повече като готически или староанглийски. Характеризираше се с много дебели и много тънки линии. Той винаги използваше шрифтове от групата фрактур. Беше избрал този, защото на него бе напечатана Библията на Гутенберг и защото бе предизвикателство. Били беше човек на изкуството, а кой истински творец не би искал да покаже уменията си?

След десет минути беше почти готов.

А какво бе състоянието на клиентката? Огледа тялото й, повдигна клепачите й. Очите й още бяха неподвижни. Лицето й обаче потрепна няколко пъти. Ефектът на пропофола скоро щеше да премине. Но, разбира се, сега щеше да започне да действа другият препарат.

Внезапна болка прониза гърдите му. Това го уплаши. Били беше млад и в много добра форма, затова отхвърли мисълта за инфаркт. Но съмнението оставаше — дали не бе вдишал нещо отровно?

Това беше много реална и смъртоносна опасност.

Опипа тялото си и установи, че болката е повърхностна. Сети се откъде може да е. Когато сграбчи Клоуи в подземието, тя се беше опитала да се съпротивлява. Били бе толкова възбуден, че не обърна внимание колко силно го е ударила. Сега обаче адреналинът намаляваше и болката започваше да пулсира. Той погледна надолу. Нямаше сериозни увреждания — само ризата и гащеризонът му бяха скъсани.