Читать «Книгата на Хаде» онлайн - страница 2

Вълнуваше се за този празник повече, отколкото за рождения си ден. След два дни навършваше двайсет и две години. Двайсет и две години. Тръпки полазиха гърба й, косите на тила й настръхнаха и веселата усмивка, която се беше появила на устните й, изчезна. Сгуши се, разтърка ръце и успя да се стопли отново.

Обърна се, за да тръгне към леглото си, но спря пред тоалетката и огледа тялото и лицето си. Остави Брейв на пода и той се втурна да гризе една плюшена мишка, неговата играчка.

Ейлийн беше по пижама — бели шорти и потник с тънки презрамки. Имаше загоряла кожа и перфектно тяло. Фино тяло, без грам мазнина, с дълги изваяни крака. Но не тялото беше онова, което привличаше вниманието към нея, а лицето.

Лицето, което се отразяваше в огледалото, беше въплъщение на магията и привлекателността. Дълга гладка коса с цвят на черен кехлибар се спускаше под стройните й рамене. Веждите, със същия цвят, бяха секси и идеално извити. Очите й бяха синьо-сиви, цвят, който понякога беше невъзможно да се определи, с контур от гъсти черни мигли, толкова дълги и извити, че почти докосваха скулите й, изпъкнали и леко обагрени в бледорозово. Носът й беше фин и елегантен. Плътните устни оформяха перфектна извивка и побъркваха от страстно желание колегите й от университета. Не един се беше пробвал, без особен успех. Долната устна, малко по-пълна от горната, крещеше да я хапят и смучат.

Вдигна брадичка с усмивка и прокара показалец през малката и изящна трапчинка в средата. Приятелите й много пъти, пияни до козирката, я бяха молили да ги дари с целувка от съжаление. Нейната приятелка Рут й беше казала, че трапчинката в средата на брадичката означава красота и физическа хармония. Не знаеше дали е така, но без съмнение имаше успех.

Като погали трапчинката, се сети за майка си. Дали и тя е имала такава? Не знаеше, защото не я познаваше.

Трябва да е била изключително красива, защото тя изобщо не приличаше на баща си. Беше убедена в това. Може би не успяваше да открие прилика с него, защото Микаил винаги беше в лошо настроение, навъсен и с мрачен поглед. Може би ако успееше да се отпусне повече, когато беше с нея… Невъзможно. Веднага отхвърли тази идея. Нямаше да се залъгва, вероятно беше копие на майка си. Тъй като нямаше никаква снимка или спомен за нея, й беше трудно да прави заключения, но интуицията й говореше това.

Майка й… Колко много й беше липсвала през тези почти двайсет и две години. Микаил й беше разказал, че Елена е починала, когато я е раждала. Нещата се усложнили, загубила много кръв заради разкъсванията. „Кръвоизливът я пресуши“, беше казал баща й без капчица тактичност. Тогава Ейлийн не разбираше значението на думата „кръвоизлив“. На пет години вече можеше да чете отлично, взе един речник и потърси на буква „К“. Когато научи, че при раждането й майка й е започнала да кърви толкова, че никой не е успял да й помогне, започна да плаче безутешно и страда месеци наред. Щеше да чувства вина цял живот. Впоследствие баща й се постара да й го напомня.