Читать «Ключовете на царството» онлайн - страница 8

Когато паднеше сняг и зимата сковаваше земята, двамата се промъкваха между замръзналите дървета на „запазените периметри“ в гората Дерхам; тогава дъхът на Франсис замръзваше пред лицето му, а кожата му постоянно настръхваше от страх, че всеки миг може да се чуе свирката на горския. Той чуваше биенето на собственото си сърце, докато изпразваха капаните си, почти под самите прозорци на голямата горска барака… после си тръгваха към дома с тежката чанта, пъпна с дивеч, а очите му се смееха и устата му се наливаше със слюнка при мисълта какво чудесно задушено щеше да сготви майка му от заека. Тя беше славна готвачка, известна със своята пестеливост, със сръчността и умението си в домакинската работа, и с това си беше спечелила скъпата похвала на сдържаните шотландци: „Елизабет Чисхолм е добра, добра домакиня!“.

Сега, като привърши с пюрето си, Франсис забеляза, че майка му говореше, загледана през масата към баща му.

— Имай предвид, че трябва да се върнеш рано тази вечер, Алекс, за концерта.

Последва мълчание. Той видя, че баща му беше заварен неподготвен — може да е бил унесен в мисли за придошлата река и слабия улов на сьомга — когато жена му припомни за годишната формалност на градския концерт, който те трябваше да посетят тази вечер.

— Ти си решила да отидем, жено? — отвърна той с бегла усмивка.

Тя се изчерви леко. Франсис се почуди защо майка му имаше такъв странен вид.

— Концертът е едно от малкото неща, които очаквам през годината. Най-после, ти си общински съветник на града. Редно е… редно е да седнеш на мястото си на сцената, със семейството и приятелите си.

Усмивката на баща му се разшири, около очите му се образуваха добродушни бръчици. Франсис беше готов да умре, само и само да спечели тази бащина усмивка.

— Тогава ще трябва да се отиде, както виждам, Лизбет. — Бащата открай време ненавиждаше „градските“ концерти, както ненавиждаше чаени чаши, корави яки и празничните си обувки, които скърцаха. Но той не ненавиждаше тази жена, която искаше от него да я заведе там.

— Ще те чакам непременно, Алекс. Знаеш — в гласа й се долови особена нотка на облекчение, макар че се мъчеше да говори уж равнодушно, — че поканих Поли и Нора от Тайнкасъл… за нещастие, изглежда, че Нед не може да дойде. — Тя се спря. — Ти ще трябва да пратиш някой друг в Етал със сметките.

Той се изправи и погледна жена си бързо, сякаш виждаше през самата нея чак до дъното на нежните й гънки. Отначало от радост Франсис не забеляза нищо. Леля му, сестра на баща му и сега покойница, се беше оженила за Нед Банън, собственик на питейното заведение „Юнион таверн“ в Тайнкасъл, оживен град на шестдесетина мили южно от Туидсайд. Поли, сестра на Нед, и Нора, десетгодишната му племенница, не им бяха близки роднини. Все пак техните посещения винаги можеха да бъдат смятани за радостно събитие.