Читать «Ключовете на царството» онлайн - страница 10

Франсис се сепна при тази мисъл и малките му юмручета се свиха с всичка сила. Защо не можеха хората да се оставят едни други на мира? Баща му и майка му нямаха една и съща вяра и въпреки това живееха заедно в пълен мир и се уважаваха. Баща му беше добър човек, най-добрият на света… защо искаха да му направят зло? Като нож, забит в самото му сърце, така го обзе ужас при спомена за думата „религия“. Сърцето му се сви, замръзна от смайване, че хората можеха да се мразят за това, че служеха с различни думи на един и същ бог.

На връщане от гарата в четири часа, докато момчето прескачаше меланхолично локвите, за които братовчедка му Нора весело го дразнеше, че не можел да прескочи, а майка му вървеше отзад с леля му Поли, която дойде облечена с новите си дрехи и вървеше сковано, то изпитваше угнетяващото предчувствие, че денят ще завърши с нещастие. Палавостта на Нора, елегантната й нова кафява рокля с апликации, очевидната й радост, че е дошла при него — всичко това се оказа само малко развлечение.

Той се приближи стоически до тяхната къща, спретната, с ниска ограда от сив камък, обърната към Капългейт, с добре подредена малка градинка отпред, където през лятото баща му отглеждаше богородички и бегонии. Лъснатото бронзово чукче и старателно измитите каменни стъпала пред входната врата свидетелстваха колко страстно обичаше чистотата майка му. На прозорците, пред белите като сняг пердета, три саксии с цветя изпъкваха ярко с разцъфналите си червени цветове.

През това време Нора, зачервена, задъхана, с игриво светещи сини очи, беше изпаднала в настроение на дръзка, весела палавост. Когато заобиколиха къщата и влязоха в задната градина, където по нареждане на майка му трябваше да играят заедно с Анселм Мили, докато стане време за чай, Нора се наведе над Франсис и му прошепна нещо на ухото, а в това време косата й падна върху тясното й засмяно лице. Мократа земя и локвите, в които за малко не паднаха по пътя, подтикваха изобретателността й.

Отначало Франсис не искаше да я слуша — нещо чудно, защото присъствието на Нора обикновено го подтикваше към голямо оживление. Застанал пред нея, дребен и мълчалив, той я изгледа недоверчиво.

— Зная, че ще го направи — настоя тя. — Той винаги иска да играе на светец. Хайде, Франсис. Нека го направим! Нека!

Лека усмивка едва докосна меланхоличните му устни. Почти неохотно той отиде в малката барачка за инструменти в дъното на градината и донесе оттам една лопата, лейка и един стар вестник. Воден от Нора, изкопа между лавровите храсти един трап три педи дълбок, напълни го с вода, после разстла вестника отгоре. Тя пък изкусно посипа вестника с тънък пласт суха пръст. Едва успяха да сложат лопатата на мястото й, ето че Анселм Мили пристигна, облечен в хубаво бяло моряшко костюмче.

Нора погледна към Франсис със страшно голяма радост.

— Здрасти, Анселм! — поздрави го тя весело. — Ех, че хубаво ново костюмче! Чакахме те. На какво да играем?

Анселм Мили обмисли въпроса с любезно снизхождение. Той беше едро момче за своите единадесет години, добре развит, с бели и румени бузи. Косата му беше руса и къдрава, очите му изразителни. Единствено дете на богати и предани родители — баща му беше собственик на доходната фабрика за костено брашно оттатък реката — той беше вече предопределен, по свой собствен и по решение на набожната му майка, да постъпи в Холиуел, прочутия католически колеж в Северна Шотландия, за да следва богословие. С Франсис заедно служеха в олтара на църквата „Света Колумба“. Често го намираха коленичил в църквата, а големите му очи плуваха в сълзи. Когато идваха калугерките на обиколка, го потупваха гальовно по главата. Всички го сочеха, и то с основание, като истински набожно момче.