Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 41

— Носихме такива на постановката „Лов на вещици“. Ако я поскъся с няколко сантиметра… ще стане направо прекрасна.

— Мисля, че ще е страхотна — похвалих я.

Картонени кутии с надписи: „За Мъже“, „За жени“ и „За деца“ бяха складирани до стената под прозореца.

Махнах най-горната кутия от купчината с надпис „За жени“, отворих я и се разрових в нея. Имаше всичко от каубойски ботуши до обувки за степ, от гумени ботуши до елегантни обувки на токчета.

— Тук има няколко Mary Janes. Заедно с чифт стегнати панталони и тази рокля от „Лов на вещици“, ще изглеждаш като…

— Пораснала Уензди Адамс — каза леля вяло.

— Не, перфектно! — обявих изпълнена с ентусиазъм.

Сега бе време за Напълно Мечтания Грим на Рейвън Мадисън. Най-голямото ми доближаване до моден и козметичен консултант се изразяваше в нанасяне на розова пудра по лицето на Беки, когато тя се приготвяше за среща с Мат.

Ако можеше да имам свое собствено шоу по телевизията, то щеше да се състои в това да променям стила и гардероба на участниците в него като изхвърля всичко с пастелни цветове, флорални мотиви и блестящи камъчета и го заменя с кървавочервени тонове, ярки краски и мрачно черно.

Днес всичко беше доста по-различно от това, което правех, докато консултирах Беки. От върха на кестенявата й коса до върха на лимонено зелените й обувки с токчета, аз трябваше да преобразя изцяло леля от дете на природата в господарка на нощта.

Докато едната й ръка бе потопена в лавандулова вода, аз лакирах другата с прилепово черно.

— Е, разкажи ми всичко за срещата! — предразположих я като професионален козметик.

Леля Либи се кикотеше сякаш сме най-добри приятелки, докато ми описваше с подробности за вечерята си с Дейвън.

— Той е различен от всеки друг мъж, когото съм срещала. Много е търпелив и едновременно с това емоционален. Слуша всяка моя дума.

— Имаш ли негова снимка?

— Имали сме само една среща. Освен това той не обича да му се правят снимки.

„Любопитно“ — помислих си. Докато маникюра на Леля Либи съхнеше, аз преобразявах свежото й, сияещо и видяно от слънце лице с лека бледо бяла пудра. Сложих й обилно количество очна линия, за да подчертая и уголемя ефекта от смъртно черните сенки, които нанесох на клепачите й. Повторих два пъти спиралата й и завърших грима с два тона от вампирски червен молив и червило за устни.

Издокарах я с дантелено колие около врата украсено с бучиниш, обици с формата на розички и масивни черни гривни. После и помогнах да закопчае наскоро подкъсената си рокля от „Лов на вещици“.

Бързо извадих клубните си дрехи от куфара и започнах да се приготвям като ми се стори, че това ми отне повече време дори от пътуването с автобуса до Хипстървил.

— Мисля, че ще се стопя тук отвън — извика тя, докато чукаше на вратата на стаята си. — Побързай малко де, искам да видиш и аз как изглеждам.

Фиксирах прическата си със спрей и отворих вратата.

— Уоу! Я виж ти! — възкликна тя.

Завъртях се пред нея като модел, нагиздена в черна мини рокля от прилепнал корсет в лилаво и черно и нащърбена пола, тъмни като нощ мрежести чорапи и черни кожени чудовищни ботуши с катарами на Demonia. Чувствах се уверено в кожата и дрехите си. Веднъж щом бях минала за вампир в Тъмницата и за възрастна в Клуб Ковчег на това място бях просто себе си. Беше ободряващо да знам, че ще мога пак да се върна там и да бъда себе си — още повече, че сега щях да съм с леля Либи.