Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 38

— Няма нужда…

— Изглеждаш ми уморена. Няма проблем да седнем да малко и да починем — издърпвайки ме изпод надвисналият балкон над нас.

Александър пое към центъра на дансинга, който бе с прекрасна гледка към балкона.

— Не — казах, теглейки на другата страна.

— Какво има?

— Искам да поседна.

— Но креслата са ей там.

Александър вдигна объркан поглед към мен. Ако му кажех, че Джагър е в града, той щеше да остане за по-дълго в Хипстървил. Щях да го принудя да остане за по-дълго, може би дори от мистериозното нещо, което го задържаше тук сега.

— Хайде — каза. — Да вървим.

Но това, са което ме бе грижа повече, бе безопасността на Александър. Въпреки че с Джагър се бяха помирили, не бях сигурна как Джагър може да реагира щом ни види в клуба.

— Току-що видях… — започнах. — Мисля си, че видях…

— Видяла си какво?

— Току-що видях Джагър!

Александър застина.

— Тук, в клуба?

Кимнах.

— Когато посетих Хипстървил преди няколко месеца се натъкнах на него на балкона, тъкмо когато си мислех, че Ромео ме води при теб. Точно там е и сега Джагър.

— И какво ли прави там горе? — попита той.

— Страхувах се, че ако ти кажа, че Джагър е там ти никога повече няма да се върнеш в Дулсвил. Но ако те види да танцуваш тук, докато си мисли, че си напуснал града, не се знае какво може да стане.

Александър ме отведе пак към мястото под балкона и се облегна на един от стълбовете му.

— Няма такъв проблем — каза, отмятайки влажната коса от лицето ми. — Ще се върна в Дулсвил независимо дали Джагър е тук или в Румъния.

Лицето ми светна:

— Наистина ли?

— Имаш думата ми.

Обгърнах го с ръце, пръстите ми се заключиха около тениската му, и го целунах с всичка сила. После се вгледах в тъмните му очи. Може би беше време да кажа на Александър за истинския Клуб Ковчег.

— Трябва да ти кажа нещо.

— И аз. Бих се радвал Джагър да не разбира, че съм тук.

— Но след всичко, което направи за семейството му. Поне може да те почерпи с питие. А и наистина трябва да ти…

— Нека не предизвикваме съдбата. Най-добре е да си мисли, че съм се върнал пак в Дулсвил.

— Ъъъ… добре.

— А сега, какво щеше да ми казваш?

— Време е за още един танц.

Глава 8. Готичка по сърце

След като ми подари целувка за лека нощ пред апартамента на Леля Либи, Александър ми сподели, че има вече планувана работа с Джеймсън, затова довечера няма да може да се видим. Бях разочарована, но тъй като не бях дала никакво предупреждение на Александър, че ще идвам в Хипстървил, се опитах да се държа като зряла. Макар че ми бе безкрайно неприятно, че с приятеля ми щяхме да прекараме една нощ разделени, честно да си призная до сега не бях прекарала много време с Леля Либи. Затова тази вечер щяхме да се отдадем на заслужено време за сплотяване на семейството.

На следващия ден както обикновено станах късно. За мое щастие и Леля Либи не беше от ранобудните. Докато се опитвах да стана, претъркулвайки се извън уютните предели на юргана, намерих леля, натъкмена в дълга до коленете роба наподобяваща кимоно, да пие билков чай и да слуша НОР.