Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 38
Елън Шрайбер
— Няма нужда…
— Изглеждаш ми уморена. Няма проблем да седнем да малко и да починем — издърпвайки ме изпод надвисналият балкон над нас.
Александър пое към центъра на дансинга, който бе с прекрасна гледка към балкона.
— Не — казах, теглейки на другата страна.
— Какво има?
— Искам да поседна.
— Но креслата са ей там.
Александър вдигна объркан поглед към мен. Ако му кажех, че Джагър е в града, той щеше да остане за по-дълго в Хипстървил. Щях да го принудя да остане за по-дълго, може би дори от мистериозното нещо, което го задържаше тук сега.
— Хайде — каза. — Да вървим.
Но това, са което ме бе грижа повече, бе безопасността на Александър. Въпреки че с Джагър се бяха помирили, не бях сигурна как Джагър може да реагира щом ни види в клуба.
— Току-що видях… — започнах. — Мисля си, че видях…
— Видяла си какво?
— Току-що видях Джагър!
Александър застина.
— Тук, в клуба?
Кимнах.
— Когато посетих Хипстървил преди няколко месеца се натъкнах на него на балкона, тъкмо когато си мислех, че Ромео ме води при теб. Точно там е и сега Джагър.
— И какво ли прави там горе? — попита той.
— Страхувах се, че ако ти кажа, че Джагър е там ти никога повече няма да се върнеш в Дулсвил. Но ако те види да танцуваш тук, докато си мисли, че си напуснал града, не се знае какво може да стане.
Александър ме отведе пак към мястото под балкона и се облегна на един от стълбовете му.
— Няма такъв проблем — каза, отмятайки влажната коса от лицето ми. — Ще се върна в Дулсвил независимо дали Джагър е тук или в Румъния.
Лицето ми светна:
— Наистина ли?
— Имаш думата ми.
Обгърнах го с ръце, пръстите ми се заключиха около тениската му, и го целунах с всичка сила. После се вгледах в тъмните му очи. Може би беше време да кажа на Александър за истинския Клуб Ковчег.
— Трябва да ти кажа нещо.
— И аз. Бих се радвал Джагър да не разбира, че съм тук.
— Но след всичко, което направи за семейството му. Поне може да те почерпи с питие. А и наистина трябва да ти…
— Нека не предизвикваме съдбата. Най-добре е да си мисли, че съм се върнал пак в Дулсвил.
— Ъъъ… добре.
— А сега, какво щеше да ми казваш?
— Време е за още един танц.
Глава 8. Готичка по сърце
След като ми подари целувка за лека нощ пред апартамента на Леля Либи, Александър ми сподели, че има вече планувана работа с Джеймсън, затова довечера няма да може да се видим. Бях разочарована, но тъй като не бях дала никакво предупреждение на Александър, че ще идвам в Хипстървил, се опитах да се държа като зряла. Макар че ми бе безкрайно неприятно, че с приятеля ми щяхме да прекараме една нощ разделени, честно да си призная до сега не бях прекарала много време с Леля Либи. Затова тази вечер щяхме да се отдадем на заслужено време за сплотяване на семейството.
На следващия ден както обикновено станах късно. За мое щастие и Леля Либи не беше от ранобудните. Докато се опитвах да стана, претъркулвайки се извън уютните предели на юргана, намерих леля, натъкмена в дълга до коленете роба наподобяваща кимоно, да пие билков чай и да слуша НОР.