Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 35

— Не — извиках. — Разкарай се от мен!

Вампирът свали качулката си. Видях белите му коси и двете му червени очи. Беше Джагър.

Извърнах поглед. Там в тълпата с очи забити в мен стоеше Александър. Усещах разочарованието му заради това, че ме е намерил тук в Клуб Ковчег. Протегнах се, за да го докосна, но той ми обърна гръб и изчезна в тълпата.

И другият вампир с качулка се приближи към мен. Жена с позлатени зъби свали качулката му и извади на показ щръкналата му виолетова коса.

Финикс ми се усмихна заплашително, показвайки белите си остри като бръснач зъби. После се наведе към мен и впи зъби в шията ми.

— Не! — опитах да извикам, но останех безмълвна.

Събудих се задъхана и плувнала в пот, с ръце около шията ми.

Многоцветните отблясъци фигурките на мечета танцуваха по рамката над камината. Африканският барабан лежеше до старинния люлееш се стол. Светлина се процеждаше през прозореца, а слънцето бе започнало да се прокрадва над дърветата. Бях останала без дъх и въпреки това въздъхнах с облекчение. Бях заключена на сигурно в апартамента на леля, лежах на дивана на колелца в гостната й и имах сигурната защита на слънцето. Завих се със затопленото одеяло през глава и се опитах отчаяно да заспя и да сънувам единствения вампир, за когото аз бях жадна — Александър Стърлинг.

Същият следобед пременена в клин отидох до кухненската маса на Леля Либи, за да си налея чаша кафе, когато чух превъртащи се ключове в ключалката на външната врата.

Леля Либи влезе със сакото си „Happy Homes“ и няколко торби със стоки от бакалията.

— Искам да те питам какво искаш да правим днес, — каза, докато й помагах да внесем покупките в кухнята, — но денят почти свърши. Така, че какво ще правим довечера?

— Ами…

— Убедена съм, че все още си изморена от пътуването, така че ако искаш да останеш…

На вечерята с Александър вчера, той ми бе обещал, че тази нощ ще ме заведе в Клуб Ковчег. Но не исках да изоставям Леля Либи, а и все още бях откачила заради кошмара с пълната с вампири Тъмница, но пък от друга страна си умирах да видя Александър и да изпълня мечтата си като танцувам заедно с него в Клуб Ковчег.

Както и да е, леля ми все още чакаше за отговор и „Вече имам планове“, нямаше да е това, което очаква да чуе. Такава съм си аз, бях отседнала в къщата й и ядях от храната й, но бях и достатъчно егоистична, за да си позволя да си правя планове без нея.

— Всичко, което поискаш — казах най-накрая. — Нощта е наша.

Но вместо да ми отговори Леля Либи продължи да разтоварва стоките, които бе взела от бакалията.

— Може да гледаме филм — предложих аз. — Да отидем в някой джаз клуб. Да обиколим магазините.

Леля Либи все още не бе така развълнувана от идеите ми, както си мислех, че ще е.

— Или ако имаш нещо друго в пре…

— Имам — каза нетърпеливо.

— Тогава може да правим това, което ти искаш.

— Имам среща.

— Среща? С Дейвън?

Тя кимна.

— Аз съм ужасна леля — каза тя. — Дейвън ме покани на обяд днес. Помоли ме да излезем довечера и преди да се усетя вече бях приела.