Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 24

— Благодаря ти — казах на Пойзън. — Всички ми казват, че изглеждам млада за възрастта си. Обзалагам се, че на теб ти се случва постоянно заради безупречната ти кожа.

Призрачно бледото лице на Пойзън засия. Тя обви ръката си около мен.

— Първото питие е от мен — каза ми.

Клуб Ковчег все още изглеждаше мрачно магичен. Неонови надгробни камъни проблясваха на изрисуваните със спрей черни циментови стени. Бледи манекени облечени в дрехи от античността, викториански костюми и кожи висяха от гредите на тавана. Музиката пулсираше оглушително из целия клуб, като че ли DJ-я се опитваше да събуди мъртвите. Балконът, мястото където за първи път срещнах Джагър — врагът на Александър, се извисяваше над обсебената от вампири тълпа, а амулети пълни с кръв, висяха на шиите на всички все едно са олимпийски медали.

Примус имаше право. Клуб Ковчег се бе променил през последните няколко месеца. Сега бе пълен, от единия до другия край, с хора. Димът от сухия лед се просмукваше през въздуха като лондонска мъгла затрудняваща взора ми. Помнех как последния път, когато се разхождах из клуба всички ме зяпаха, а сега посетителите се забавляваха вглъбено и изглеждаха абсолютно незаинтересовани от новодошлите.

Последвах Примус и Пойзън до бара, но други запътили се натам застанаха между нас избутвайки ме назад. Не откъсвах поглед от главите им сред тълпата, докато продължавах да си проправям път между хората. Тъкмо когато си помислих, че съм ги настигнала, осъзнах че през цялото време съм следвала друга двойка. Излязох на един малък битпазар, където за нищожна цена посетителите можеха да си купят почти всичко — от амулет до предсказание на нумеролог. Редицата с продавачи бе точно до претъпкания дансинг, но бара не се виждаше никъде.

Запроправях си отново път през танцуващите и пиещи посетители, покрай оформените като на гигантска гробница врати на тоалетната, на които бе написано ЧУДОВИЩА и ВЕЩИЦИ. Най-накрая видях стена запълнена от бутилки, обвити в паяжини. Разбрах, че съм открила свещения Граал. Но барът бе толкова претъпкан с жадни клиенти, че бе невъзможно да видиш, както кой го обслужва, така и къде са Примус и Пойзън. Промуших се през навалицата. Блъснах се в едно момиче, което точно слизаше от високото столче с формата на надгробна плоча.

Младежа в съседство се обърна към мен. Беше сложил повече очна линия от Алис Купър, но на него не му стоеше толкова добре колкото на по-възрастния рокаджия.

— Ще те черпя каквото си поискаш — каза ми навирайки се в лицето и личното ми пространство.

Забелязах бармана, Ромео, но нито аз, нито ухажорът ми на бара успяхме да привлечем вниманието му.

Ромео реагираше на всяка размахана десет доларова банкнота, но нас продължи да ни игнорира. Когато мина за стотен път покрай нас, аз се наведох над бара и хванах татуираната му ръка.

Откакто Александър и Джеймсън бяха гроб за всичко свързано със семейство Максуел, си помислих, че това е шанса ми да поровя за малко вътрешна информация.

— Джагър върна ли се в Румъния? — попитах аз.