Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 23

Примус и Пойзън. Как бих могла да забравя имената им, когато единствените имена, които използвах бяха имена като Били, Мат и Беки?

Използвах предоставилия ми се шанс, излязох от опашката и се затичах към зловещото дуо.

— Примус! Пойзън! Това съм аз, Рейвън!

Двойката ме изгледа внимателно. Беше очевидно, че искаха да си ме спомнят — все пак знаех имената им, но разбрах по израженията на лицата им, че не можеха да се сетят коя съм.

— Срещнах ви преди няколко месеца тук на опашката — казах им аз заставайки до тях като по този нечестен начин придобих новото си място.

— О, да. — Примус, двойник на Мерилин Менсън, най-накрая си ме спомни и каза. — Как си?

Пойзън ме гледаше с отровен поглед.

— Чудесно! — отговорих на Примус. — Страхотно е да ви срещна отново. — След това се обърнах към Пойзън. — Харесва ми корсета ти! Прелестен е!

Неприязънта на Пойзън се стопи.

— Просто облякох каквото имах.

— Няма начин! Ти трябва да си модел за Готическа красота.

Тогава дочухме внезапния рев от двигател на мотор, като форсирането му заглуши всички други улични шумове, дори пулсиращата музика носеща се от Клуб Ковчег. Един Харли Дейвидсън модел Night Rod премина по улицата и с писък се закова на празното ВИП място точно пред клуба. Страхотният модел мотор имаше лъскав и секси дизайн, с черни гуми и джанти на тънки оранжеви райета. Мотористът свали каската си, украсена с череп и кости и под нея се показа остра, дълга до раменете лилава коса с черни нюанси. Облечен в кожени панталони и яке, надупчени с кабърчета и окачени вериги, с тъмни Рей Бан очила, той слезе уверено от мотора си, кимна на бодигарда и влезе в клуба сякаш го притежаваше.

— Кой е той? — зачудих се на глас. — Някоя звезда? Не го разпознах.

— Сега всички тук си мислят, че са звезди — каза ми Примус.

— Да, клуба стана три пъти по-голям през последните няколко месеца. А промени и изискванията си — добави Пойзън.

Опашката се придвижи няколко сантиметра и преди да се усетя, вече показвахме личните си карти на едрия бодигард.

Бодигардът веднага сложи печат с образа на прилеп на ръцете на Примус и Пойзън и пристегна гривна с шипове на китките им, но моята карта започна така внимателно да я гледа сякаш правеше проверка на задграничен паспорт на международно летище.

Пойзън направо се преви на две, за да застане на нивото на лицето на бодигарда.

— Тя идва тук постоянно — каза му тя. — Не мога да повярвам, че не си я спомняш.

Бодигардът вдигна презрителен поглед към мен, а след това погледна към опашката от чакащи, облечени в най-различни цветове от готическата дъга.

— Последния път косата ми беше синя — му казах аз.

— О, това ти ли беше? — сериозно ме попита той.

Той подпечата ръката ми с прилепа на Клуб Ковчег и завърза гривна на китката ми. Бях си осигурила достъп до клуба. Промъкнахме се покрай бодигарда, преминахме по кървавочервения килим покрай бесилка и два поздравяващи скелета и още преди да осъзная вече бяхме прекрачили през черните дървени врати с форма на ковчег.