Читать «Клетият щурец (Испанска приказка)» онлайн - страница 3

При тия думи тежка скръб налегнала котката. И тя си остригала козината. Разбира се, това й отнело много време, та тоя ден се лишила от сладката следобедна почивка. Като й се припило вода, отишла на бистрия водопад да се напие.

— Сива котко, бедна сива котко, къде ти е козината?

— Ах, водопаде, бистър и пенлив водопаде! Как да не я острижа? Щурецът се е удавил в гърнето, малката мравка се къса от жал по него, скорецът си е отрязал опашката от състрадание, а розовият храст си е оронил всичките цветове. Клетият щурец! Клетата мравка! Клетият скорец! Клетият трендафил! Толкова ми домъчня, че аз пък реших да си острижа козината.

Като чул тия скръбни думи, водопадът, който дотогава пеел, почнал да плаче. Струите му се леели от канарата като потоци сълзи.

Царската дъщеря дошла да си наточи вода от водопада с една златна стомна.

— Защо си се разплакал, бистър водопаде?

— Ах, мила княгиньо, добра княгиньо, какво да правя? Щурецът се е удавил в гърнето, от жал по него мравката се къса, та ще умре, от скръб по тях скорецът си е отрязал опашката, трендафилът си е оронил цветовете, а сивата котка си е остригала козината. Клетият щурец! Клетата мравка! Клетият скорец! Клетият трендафил! Клетата котка! Сърцето ми се къса, като си помисля за тях. Мислих, мислих, на го ударих на плач.

Като чула тоя скръбен разказ, царската дъщеря толкова се натъжила, че си счупила златната стомна.

Приказката е дълга нататък. Ще ви я разкажа накъсо. Царят узнал печалния разказ от дъщеря си, която плачела и нареждала за бедния щурец и за клетите му оплаквачи. От тежка скръб по тях, царят си обръснал единия мустак. Той дълго се колебал дали да обръсне и двата, но най-сетне решил да остави десния, че иначе придворните не ще го познаят. Па и в онова царство мъжете не си бръснели мустаците.

Царицата, като узнала скръбната причина за липсата на единия мустак, си отрязала косата. Главният царедворец от жал по щуреца и тъжачите му си махнал перуката и тръгнал с гола глава. Придворният изповедник, като го видял и като се научил за всичко станало, от състрадание отишъл в царската изба, та се напил. Толкова било голямо състраданието на клетия духовник, че паднал като мъртъв на пода. Дошло кучето му да го съживи чрез близане, ала изповедникът не можал да мръдне от скръб. Чак на другия ден то успяло да узнае нещо за станалото, макар че господарят му все още говорел не съвсем разбрано. И клетото куче от тъга по клетия щурец и по клетите му оплаквачи решило да си отмъсти на виновницата.

Виновницата била, разбира се, супата. То отишло в придворната кухня и почнало да лоче горещата супа, както вряла на огъня. Поради това отмъщение, кучето си изгорило езика, та не можало вече никому да каже нищо.

Тъй се и свършили случките, причинени от злополучната смърт на клетия щурец.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Николай Райнов. Приказки от цял свят

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-564-5