Читать «Клетият щурец (Испанска приказка)» онлайн - страница 2

Оженили се. И щастливи били. И то — цяло лято. Но през един есенен ден щурецът се простудил, като помагал на мравката да вкара вкъщи една суха смокиня. Силен дъжд валял. Грешно било да се остави хубавият плод да изгние отвън. Ала щурецът се измокрил здраво и го втресло. Добрата му съпруга го натъкмила в леглото, завила го, дала му да пие горещи билки. На идната неделя той бил вече здрав.

Станала мравката рано и се стегнала да върви на църква.

— Слушай! — рекла тя на мъжа си. — Ти не бива да излизаш днес. Постой вкъщи! Само гледай, моля ти се, като се грееш, да не изкипи супата, която съм сложила на огъня. Ако стане нужда да се разбърка, вземи голямата лъжица, а не малката, че ще се изгориш.

Мравката си вързала забрадката на главата, взела си броениците и отишла на църква.

Но — нали знаете, че щурецът е не само разсеян, а и непохватлив. Той забравил какво му била казала съпругата. Дошло време да се разбърка супата. А той не взел голямата лъжица, ами малката. И тя била толкова малка, че за да разбърка с нея супата, щурецът трябвало да се наведе цял над гърнето.

Не щеш ли, той изгубил равновесие, килнал се и паднал с главата надолу във варивото, дето се и задушил, и удавил, и изгорил.

Клетият щурец!

Когато се върнала мравката, видяла, че гърнето си ври спокойно на огъня, но от щуреца няма и следа. Ами сега? Къде ще да се е дянал той? Изправила се мравката на пръсти, навела се над гърнето и — какво да види? Клетият удавен щурец плува и се върти заедно с пяната във вкусната супа.

Като видяла това, овдовялата съпруга се обляла в сълзи. Сетне надала плач до Бога. Толкова силно и жално плачела тя, че един скорец, който минавал оттам, я зачул и запитал защо плаче.

— Ах, мило птиченце, как да не плача? Клетият щурец, моят мъж, се е удавил в гърнето! Какво да правя? Остава ми само да страдам, да се мъча и да плача.

Скорецът бил толкова натъжен от гледката, че си отрязал от скръб опашката. После литнал и кацнал на близкия розов храст. Сълзи капели от очите му.

— Птичко, малка птичко, къде ти е опашката? — запитал храстът състрадателно, като разбрал, че скорецът е наскърбен за нещо.

— Ах, мил трендафиле, как да не си отрежа опашката? Щурецът се е удавил в гърнето и малката мравка плаче, та се къса. Клетият щурец! Клетата мравка! От състрадание аз си отрязах опашката.

Като чул това, трендафилът се разтърсил цял от жал и всичките му цветове окапали.

След пладне дошла сивата котка да си почине под трендафила на сянка и да помирише цветовете му.

— Трендафилчо, мили трендафилчо, къде ти са хубавите цветове? — запитала котката, като видяла, че храстът е оголял.

— Ах, мила котко, как да не си ороня цветовете? Щурецът се е удавил в гърнето и малката мравка ще умре от плач. От състрадание към тях скорецът си отряза опашката. Клетият щурец! Клетата мравка! Клетият скорец! И аз от жал рекох да си ороня цветовете.