Читать «Клетият щурец (Испанска приказка)» онлайн

Николай Райнов

Клетият щурец

Испанска приказка

Имало една мравка. Тя била добра домакиня. Веднъж, както мела пред къщата си, намерила една жълтица. Погледала я, погледала, па отишла при съседите си и ги запитала:

— Нямате ли нещо изгубено, добри хора? Аз намерих едно нещо…

Мравката била честна и не искала да задържи хорските пари.

— Нищо не сме изгубили — отвърнали съседите.

Мравката се върнала у дома си и почнала да се пита какво да прави парите.

— Сума захар мога да си купя с тях, но вчера ядох толкова сладки, че ме е страх да не ме заболи корем. Дали да си купя нова наметка? Обаче и вехтата ми е здрава и хубава. Обувки ли да си взема? И вехтите не са лоши. Па и аз не ходя твърде по улиците, а тук ми е по-лесно да си вървя боса. Какво да нравя с тия пари?

Най-сетне й дошло на ум нещо, което идва на ум само на жените.

Станала мравката, че отишла на пазара, купила си малко пудра и една шарена китка за глава, па се върнала.

Празничен ден било. Мравката си обула най-хубавите обувки, облякла си най-новата рокля, причесала се, напудрила се и седнала на прозореца под сянката на саксията с карамфил да гледа минувачите.

А мравката била толкова добре напудрена, толкова хубава и толкова прилично облечена, че всички ергени, които я видели, пожелали да се оженят за нея.

Пръв се осмелил да й каже това бикът:

— Мравчице, искаш ли да се омъжиш за мене? — запитал я той, като се силел да говори колкото се може по-умилно.

— Какво ще направиш, за да ми се харесаш? — запитала го мравката смеешком.

Бикът застанал тържествено на четирите си крака като вдървен, шибнал въздуха с опашката си и като вирнал глава, заревал толкова силно, че се разклатили и къщата на мравката, и прозорецът на къщата, и саксията с карамфила на прозореца, и самата мравка до саксията с карамфила.

— Върви си по пътя, биче! — извикала изплашената мравка. — Как ще живея с тебе? Заговориш ли още веднъж с такъв глас, аз ще оглушея. Света Богородице, прати ми друг съпруг, но гледай да не е толкова страшен!

След това дошло едно куче, което — за да се хареса на мравката, залаяло с все сила. После — един черен шопар, който се разгрухтял. Сетне — един горделив петел, който се разпял, колкото може, като си стискал очите през цялото време. Дошъл и един бял котак, който дълго мъркал и се умилквал около мравката.

Но мравката не харесала ни един от тия съпрузи.

Най-сетне се приближил един черен и срамежлив щурец, доста забъркан поради това, че се е озовал извън дупката си.

Той почнал да свири:

— Щуррррр! Щурр-щуррррр! Щуррррр! Щурр-щуррррр! Искаш ли да ме вземеш, мравко?

След като изпял тая песен, той млъкнал, защото силното вълнение му стискало гърлото. Мравката била трогната. Тя казала на щуреца:

— Ти ми се харесваш, щурчо. И ти си черен като мене. От мене си малко по-голям, както и прилича на мъж. Давам ти ръката си. Ти обичаш да седиш на сянка. Затова лете, когато тръгна да събирам припаси, ще пазиш къщата. Ти обичаш да си близо до огъня. Добре: зиме ще се топлим до огнището, заедно ще ядем онова, което съм събрала; а вечер аз ще ти разказвам какво съм видяла, когато съм ходила по земята, пък ти ще ми пееш песните, които си съчинил в мое отсъствие. Да се оженим, щурчо, па дано даде Бог да бъдем щастливи.