Читать «Класацията» онлайн - страница 214

Джак се обърна към Джес.

— Къде е чантата?

Брат му я протегна към него и Джак надникна вътре. В нея имаше стар оптически прибор и някакви инструменти.

— Продължавайте да я търсите. Обиколете всички улици — каза той на Хенри и слезе от колата.

— Без мен не тръгваш никъде — изскочи навън и Джес.

— Чакай малко — подаде глава през прозореца Хенри.

Джак приближи до него. — Ето, вземи това. Подаде му матовочерен полуавтоматичен пистолет, същия като този, който Джак бе принуден да остави на Сейнт Кроа. Деветмилиметрова берета. Стара дружка на Джак.

— Благодаря ти — каза той и двамата с Джес изчезнаха в тъмната улица към доковете.

След близо половин час Аби най-сетне откри порта с хлабаво закачена верига. Пусна платнената чанта в двора, после успя да промуши глава и рамене през пролуката. Мъчеше се да провре и торса си, когато зърна през решетката на вратата лъчовете на фарове, приближаващи иззад ъгъла. Аби се помоли да не завиват насам. Не завиха. Просто спряха на кръстовището.

От задните врати излязоха двама мъже и по гърба на Аби полазиха ледени тръпки. Единият беше Джак.

Аби напъна вратата и се помъчи да се вмъкне цялата. Те говореха с някого в колата. Всеки момент щяха да се обърнат. Тя закачи ръката си на парче тел, потрепна и вратата издрънча. Замръзна за миг с надежда, че не са я чули. После пак се забори, раздра кожата си, но успя да се провре. Хукна в мастиления мрак.

На петнайсетина метра от портата се мушна зад някакви контейнери и погледна назад. Извади от чантата една от блузите, съдра я и намота едно парче около разкървавената си ръка.

Докато се превързваше, чу глухото стържене на крака по зида. Надникна и ги видя покатерени отгоре. Джак и другият мъж, едва различими силуети. Чу клъцване на метал и след секунда четирите жици бодлива тел се люшнаха встрани. Джак приклекна, хвана се за ръба, увисна и скочи в двора. След миг до него бе и другият мъж. Нямаше представа как са я открили. А може би търсеха Морган.

Вече бяха толкова близо, че Аби виждаше лицата им. Другият бе Джес. Джак извади нещо от задния джоб на панталона си и го огледа на слабата светлина. Беше пистолет.

Не й трябваше да гледа повече. Дръпна се навътре в сенките и се сгуши сред палета и контейнери. Колкото повече приближаваха, толкова по-навътре се провираше тя, към ръба на кея. Скоро нямаше да има земя, където да стъпи.

В далечината се виждаше големият бетонен сух док. От отсамната му страна имаше кораб и на кърмата му пишеше „Куеста Верде“. Боята беше олющена, с петна от ръжда. Ако двамата застанеха между нея и кораба, щеше да се озове в капан.

Аби хукна към „Куеста Верде“. Изоставила всяка предпазливост, тя се втурна по подвижната стълба, водеща от дока към горната палуба. Стъпките й задрънчаха по разклатените метални стъпала. Боеше се да погледне назад. Трябваше да открие Морган, преди те да го сторят.

Джак чу стъпки по метал и проследи откъде идва звукът. Надникна зад един голям зелен контейнер и за частица от секундата я видя. Аби се катереше по стълбата. Тя притича през скелето на върха и изчезна сред мрака на палубата.