Читать «Класацията» онлайн - страница 212

Джак блъсна вратата и се втурна към защитния зид, ограждащ магистралата. С един скок се издигна до кръста над него и се подпря на ръце. Таксито на Аби завиваше вляво на едно кръстовище и след миг изчезна от погледа му.

37

Заслепен от фаровете и засипан от виковете на разгневените пуерторикански шофьори, Джак прескочи зида и хукна към кръстовището, където бе свила и изчезнала колата на Аби.

Свърза се с Хенри по радиостанцията.

След десет минути пред него спря черен мерцедес, шофиран от охранител на Хенри. Той седеше до него, а отзад бе Джес.

Джак седна до брат си и колата полетя.

Бе отнел живота на повече хора, отколкото някои серийни убийци: шестима на брой. Но Морган не се виждаше в такава светлина. Единият загина при нещастен случай: морякът на „Селя Ларго“. В морален план убийството на други двама се равняваше на унищожението на хлебарки: Джоуи Джерико и оная гнида, бившия съпруг на Аби. Джак и Тереза пък знаеха твърде много. Нямаше как да ги пощади.

Единствено за Аби му беше мъчно, не го отричаше. Обичаше я, бе разкрил душата си пред нея, а тя го бе отблъснала. Мъчеше се да не мисли за това и да се съсредоточи над непосредствената задача.

Тънкостта бе в това да се използва минимално количество материал. В случая това значеше два трийсетсантиметрови детонаторни шнура. Те приличаха на онези въженца за пране, чиито нишки са пъхнати в тънко пластмасово маркуче. Но вместо найлонови нишки, вътре имаше силен експлозив. Много мощен. Ако навиеше шнура около по-тънко дърво и го взривеше, дънерът щеше да стане на трески за частица от секундата, и то безшумно.

За нарязването на шнура Морган използваше ножче за линолеум, отличен инструмент с късо ятаганно острие, същински бръснач.

„Куеста Верде“ бе старо ръждясало корито. Това, че собствениците не го бяха предали за вторични суровини още преди години, се дължеше на търпението им и на необичайно високата застрахователна стойност в полицата.

Преди месеци се бе съгласил да свърши тази работа, още преди книгата на Аби да стане хит. Сега не се нуждаеше от парите за услугата. Ако можеше, би се отказал от този ангажимент. Но не беше лесно да скършиш волята на собствениците на „Куеста Верде“. Щяха да станат подозрителни, да почнат да се чудят дали не им прави мръсотии и не играе със застрахователите. Морган гледаше на задачата си като на прощално тържество, като на последна забава преди пенсионирането. Собствениците щяха да направят голям удар със застраховката, а Спенсър щеше да се оттегли тихо и кротко и да се наслаждава на луксозен живот, за предпочитане в страна с по-хладен климат. Той обърса потта от челото си и си помисли за Ирландия. Там не облагаха с данъци доходите на писателите и той можеше да си издигне цял замък с парите от книгата.

Надянал ръкавица, Морган прокара длан по тръбата, търсейки надпис „вода“. Корабът бе толкова занемарен, че маркировката на тръбите се бе изтрила отдавна. Все пак трябваше да има някакво обозначение. Грабна един парцал и избърса машинното масло и прахта от повърхността на метала. Нямаше нищо. Ала той бе сигурен, че това е водопровод за охлаждане на парната турбина. Беше го проследил до котелното, където изчезваше между котлите и вътрешните стени на корпуса.