Читать «Класацията» онлайн - страница 216

Чу тихи стъпки зад себе си и се обърна да погледне. Някой тичешком наближаваше върха на стълбата. Изведнъж разбра, че преследвачът й е бос и много по-близо, отколкото предполагаше. Хукна покрай стената на надстройката. След пет-шест метра имаше друга врата. Този път отворена. Прекрачи прага и понечи да затвори, но не успя. Видя, че дръжката е завъртяна напреко, повдигна я и затръшна стоманената врата. Секунда преди Джак да провре ръка.

Би закрещял, но се боеше, че Спенсър ще го чуе. Блъскаха с юмруци по стоманата, ритаха с боси крака.

Аби бе успяла да дръпне четирите резета отвътре. Те се замъчиха да ги вдигнат отвън. Джес успя да отвори долните две. Но Джак се затрудни с горните. Сякаш бяха на пружина. Всеки път, щом ги отвореха, тя ги натискаше отвътре. Джак чувстваше, че е увиснала на дръжките с цялата си тежест.

Той се опита да шепти, но бе безполезно. Аби или нямаше да може, или нямаше да поиска да го чуе.

След дълги усилия отвориха три едновременно. Сега вратата се крепеше от едно-единствено резе. Напънаха я, но тя не поддаде. Бе я залостила и с още нещо. Джак разбра, че битката е безнадеждна.

— Хайде — подкани той брат си. — Ще търсим друг път. — Отправиха се към прохода.

Спенсър прикрепи краищата на проводниците към едната клема на батерията и се огледа за място, където да се скрие. Закалената стомана приличаше на стъкло — можеше да се разпръсне на милион частици във всички посоки.

Намери стар дюшек в едно помещение и го пренесе в стаичката до котелното. Подпря с него вратата.

Оставаше му да свърши едно последно нещо. Морган беше слязъл четири нива надолу и се намираше зад десетки херметически затварящи се врати. Трябваше да се увери, че всички те са отворени не само за да се наводни корабът, а и за да има той път за бягство.

Изкачи се три нива нагоре и провери всяка врата. Стигна до изхода за навън, точно под главната палуба, когато чу тичащи стъпки по прохода в надстройката. Там не би трябвало да има никой. Бяха го уверили в това — само фиктивен екипаж на мостика. Някой беше изпортил работата. Морган бързо се спусна надолу. Стигна до трюмовете, притича покрай студените котли и през машинното и нахълта в стаичката, където дюшекът придържаше вратата отворена.

Нямаше време да свърже свободните краища на двата проводника към детонаторния ключ. Чуваше как някой слиза по стълбата отгоре. Грабна краищата и ги опря в другата клема. От батерията изскочи искра и след частица от секундата прогърмя мощен взрив, блесна светкавица, лумна огън, блъвна дим.

Експлозията запрати Морган насред помещението, където той падна по гръб върху стоманения под. Няколко минути лежа зашеметен. Единственото, което го предпази от взрива и пламъците, бе дюшекът. Той спаси живота му. Инстинктът моментално му подсказа какво се е случило.

Спенсър бе прерязал тръба за гориво. Подпалиха се реки от мазут, смесващи се с потоците морска вода, шуртяща в предното помещение. Той се изправи на крака, закрил лицето си от пламъците, които нахлуваха през отвора. Опита се да затвори стоманената врата, но не успя. Прииждащата вода и топлинната вълна го принудиха да се отдръпне. Пламъците заплуваха по водата и преминаха прага. Морган побягна към стълбата и хукна да се спасява.