Читать «Класацията» онлайн - страница 210

Разпръснаха се. Хенри уведоми на испански полицаите, че Аби не е въоръжена, нито опасна. Каза им, че е важен съдебен свидетел и не бива да стрелят по нея, ако побегне.

Служителите бяха с различни униформи — от яркожълтите светлоотражателни комбинезони на наземния екипаж до белезникави панталони и ризи.

Ченгетата завардиха изходите на сервизните халета. Бяха само два, но през тях можеше да се влезе направо в главното фоайе, без да се минава през митницата и паспортния контрол. Отвътре вратите не се заключваха, а отвън бяха защитени с цифрови програматори. Джак обходи надлъж и шир товарителната служба, а Джес претърси сервизните халета. От Аби нямаше и следа.

Джак провери дори конвейера, изтеглящ багажа на по-горното ниво, където го чакаха пасажерите. Аби като нищо можеше да е скочила на лентата между куфарите. Но щеше да предизвика суматоха при появата си горе. Охраната щеше да я залови. Освен това оттам нямаше как да избегне митническия и паспортния контрол.

Той започна да оглежда по-големите кашони и сандъци, зад които тя можеше да се скрие.

Междувременно Джес и двама полицаи стигнаха до служебната съблекалня, където имаше неколцина служители. Претърсиха внимателно гардеробчетата, но нищо не откриха. Бяха закъснели с три минути.

В тропическата жега Аби се потеше под два пласта дрехи. По лицето й се стичаха вадички. Косата й бе прибрана под каска. Притича по стълбите и откри дамската тоалетна близо до билетните гишета. Освен едно момче с големи кестеняви очи никой не обърна внимание на жената в яркожълт работнически комбинезон.

Аби метна каската на закачалката в една кабинка, смъкна комбинезона и извади от единия му крачол платнената чанта, която бе напъхала там, за да мине незабелязано покрай ченгето на вратата. После приглади дрехите си и след минута се отправи към терминала.

Джак се отказа да я търси повече сред багажите. Ако тя беше в това хале, нямаше начин да излезе от него. Остави ченгетата да продължат претърсването и се отправи към един от изходите, следван по петите от Джес. Изкачиха се по стълбите към терминала. Джак се боеше, че вече им се е изплъзнала. Искаше да накара подкрепленията си да завардят и улицата. Мрежата се разширяваше и той изпадаше в паника.

На улицата Аби видя колона от таксита и се втурна напреко към тях. Шофьорите се бяха скупчили на пет-шест метра от първото такси и си приказваха. Не бързаха за никъде, макар че един от тях я огледа и й се ухили похотливо.

Тя му помаха, показвайки таксито, и той вдигна ръка, сякаш да каже „един момент“. Не си бяха свършили разговора.

Аби се озърташе през рамо, залепена за вратата на таксито. Не беше сигурна коя е колата на шофьора, който я забеляза. На него явно не му се откъсваше от колегите и продължаваше да ръкомаха, да се смее и да спори.

Джак се озова на улицата, на трийсетина метра от нея. Аби моментално го видя. Тя отвори вратата на първото такси, стар син феърлейн, хвърли се на задната седалка и затвори. Смъкна се на пода, като същевременно натисна бутона за заключване на вратата.