Читать «Класацията» онлайн - страница 200

Замълча, докато Джес му отговаряше нещо.

— Не, не. Не ми дрънкай глупости. Трябва да пипна Спенсър. Първо него трябва да открия. И ми трябва помощ, за да я намеря, преди да е напуснала острова.

Джес каза нещо.

— Зарежи това. Не ме интересува какво правиш, искам те тук веднага. — Джес нямаше думата. — Ще се обадя да ти за пазят билет, ако може още за тази вечер. — Западното крайбрежие беше с четири часа назад.

Джес явно се опъваше. Сигурно се канеше да сваля някоя начеваща актриса.

— Ще спиш в самолета, дявол да го вземе — кресна Джак. — Тръгвай и не се мотай.

Джес каза нещо.

— Добре, много съм ти задължен. Ще се видим утре сутрин. — Джак затвори. Закрачи безцелно из стаята, сякаш обмисляше нещо. После погледна куфара, който стоеше неотворен на пода до леглото.

Аби се вторачи в паспорта. Той щеше да го види, ако вдигнеше куфара. Сърцето й блъскаше до пръсване. Замисляха да убият Спенсър. Ако тя не можеше да напусне острова, поне по телефона трябваше да го предупреди.

Както се бе запътил към куфара, Джак спря, сякаш се сети нещо, помисли секунда-две и тръгна към банята. Спалнята остана празна. Аби виждаше светлината през отворената врата на банята, но трябваше да рискува.

Бързо плъзна вратата встрани и се шмугна вътре. Притича четири крачки, грабна паспорта си и хукна навън.

Джак чу щракването на езичето на бравата. Изскочи от банята. Мигом разбра какво е станало. Спусна се към вратата за двора и я блъсна встрани. Навън нямаше никой. Погледна към ниския зид, отделящ съседното дворче, и към морето от храсти отвъд него.

35

Единственото свое нещо, което тя имаше в момента, бе часовникът на ръката й. Аби не го бе свалила, когато се къпа, преди да открие трупа на Чарли. На няколко пъти погледна нервно циферблата, докато се возеше отзад в таксито и се чудеше как да напусне острова и колко време ще й коства това.

Билетът й за сутрешния полет бе у Джак. Той щеше да наблюдава летището, а и полицията също, след като я издирваха.

До Кристианстед се стигаше за десет минути. Накара шофьора да я остави до търговския комплекс в Галоус Бей и му плати с парите от сейфа на Джак. След като я бяха засекли на пътя, ченгетата щяха да разпитат всички таксиметрови шофьори, минали край „Пирата“. И тогава нейният шофьор щеше да знае къде е отишла.

Извървя пеша разстоянието до града за близо половин с. Там си нае стая в малък хотел близо до пристанището. Администраторът я погледна особено — гумени обувки и измачкана униформа на камериерка. Но й взе парите и не я попита нищо.

Аби се качи в стаята и моментално се обади в дома на Морган. Знаеше, че още няма да е пристигнал в Сиатъл, но остави съобщение на телефонния секретар. Помъчи се да скрие паниката в гласа си. Морган не може да направи нищо от Сиатъл, но искаше да го предупреди. Джак, а сега и Джес бяха по петите му. Морган имаше подозрения, но нямаше представа за опасността, която го дебнеше.

Наближаваше три след полунощ, когато тя свали гумените обувки от краката си, нагласи будилника и рухна на леглото. Нямаше сили дори да се съблече. Помисли си, че веднага ще заспи, но не успя. Съзнанието й натежа от мисли за Тереза и Джак. Човекът, когото обичаше, бе убил най-добрата й приятелка. Човекът, за когото си въобразяваше, че я обича, се бе опитал да сложи край на живота й. Тя прегърна една възглавница и захлипа. Плака до изтощение и най-накрая заспа. Не будилникът, а светлината, струяща през прозореца, я събуди три часа по-късно. Аби се извъртя по гръб и разтърка очи, после стана и надникна през прозореца. Усещаше кисел вкус в устата си и беше гладна.