Читать «Класацията» онлайн - страница 199

Тъкмо затваряше чекмеджето, когато чу шум от гуми по чакъла и щом надникна през прозорчето на банята, видя светлините на фарове. Аби се хвърли към нощната лампа и я угаси тъкмо когато моторът заглъхна и се затръшна врата. След миг чу как в процепа се пъхна карта.

Тя се спусна към вратата за вътрешния двор, но беше много късно. Сноп светлина нахлу в стаята и Джак влезе в коридора. Аби се сниши на четири крака зад леглото и повдигна кувертюрата. Матракът беше поставен върху рамка и тя нямаше как да се пъхне под леглото. Легна на пода и замръзна. Той влезе в спалнята и запали нощната лампа, после се тръшна на матрака. Пружините изскърцаха и Аби едва не изпищя от ужас. Чуваше дишането му, чуваше как вади неща от джоба си и ги оставя на шкафчето от другата страна на леглото. Помоли се да отиде да си вземе душ или да се среши, нещо, което би й подарило две секунди, за да стигне до вратата към двора.

Джак метна през леглото едната си обувка, която едва не я улучи. Затаи дъх от ужас, че той ще се пресегне да прибере обувката. Но след — малко до нея тупна другата, после долетяха чорапите му.

Той стана от леглото и тя чу тихото шляпане на босите му крака по плочките на пода към банята.

Аби се надигна и се спусна към вратата. Под дръжката имаше брава с най-обикновен ключ. Тя го превъртя лекичко, за да не вдига шум, после надзърна към банята.

И в този миг го съзря. Единият от паспортите, който лежеше на пода. Трябва да бе изпаднал от джоба й, докато тя лазеше по пода.

Внезапно чу струята на водата от казанчето на тоалетната. Джак се връщаше. Погледна паспорта и лъча светлина откъм банята; мярна сянката на Джак в коридора.

Аби направи единственото възможно нещо: прекрачи навън в мрака и бутна плъзгащата се врата. Тя още се движеше, когато Джак се появи в стаята, но той не забеляза това. Аби се молеше да не види паспорта на пода.

Искаше й се мигом да побегне, но първо бръкна в джоба си и отвори паспорта, останал в нея. Видя снимката на Джак. Нищо не можеше да направи. Беше като в капан. Щеше да избяга, ако той забележеше паспорта й. А иначе щеше да изчака с надежда, че той пак ще иде в банята или ще излезе навън.

За щастие паспортът бе извън полезрението на Джак, до ъгъла на леглото. Ако той отидеше там, щеше да го настъпи, но едва ли щеше да легне веднага.

Джак вдигна слушалката на телефона и набра номер. Чу го да иска от операторката международна линия. Зачака седнал на ръба на леглото. Изглеждаше уморен и състарен. Да убиваш хора не е лесна работа, помисли си Аби. Не виждаше и капчица кръв по дрехите му. Сигурно се беше изкъпал, след като бе заклал Чарли. Помисли си, че ако беше намерила пистолета му, щеше да го застреля на мига, както си седеше на леглото.

— Джес! Джак се обажда. Слушай, трябва да ми помогнеш. — Джак се изправи, застана гърбом и сниши глас. Сега Аби не чуваше какво говори. Не можеше да долови отделните думи. После той се обърна с лице към нея. — Не, мисля, че още е жива. Но не съм сигурен. Търся я.