Читать «Класацията» онлайн - страница 198

Облече се навън в мрака, извади картата от джоба и хвърли хавлията в кофа за боклук. После забърза към стаята на Джак. Лампата над вратата беше запалена, но прозорчето на банята бе тъмно и отпред нямаше кола. Реши да рискува, пое си дъх и пъхна картата в процепа. След секунди се озова вътре, затвори вратата зад себе си и застана неподвижно в мрака. Ослуша се, но чу само тиктакането на будилника, чийто циферблат светеше върху нощното шкафче в спалнята.

Стаята бе опразнена, но куфарът на Джак, така и неотворен след връщането му от Ню Йорк, беше на пода до леглото. Аби се поколеба дали да запали електричеството, но иначе не виждаше почти нищо. Включи нощната лампа и веднага се отправи към коридора, от който се влизаше в банята. В него имаше двукрила врата хармоника на дрешник. Тя отвори едното крило. Сейфът бе поставен върху дървена скара на пода. Аби клекна и се помъчи да си спомни комбинацията.

Не се сещаше коя година каза на Джак, когато я попита за рождената й дата. Годината беше включена в кода. Молеше се само да не го е променил. Опита на няколко пъти с месеца, деня и различни години. Накрая чу лекото бръмчене на моторчето и видя надписа „отворено“, изписан с червени букви в прозорчето на вратата.

Вътре имаше доста неща — пликове, документи и връзка ключове за кола, които сигурно бяха на Джак. После го съзря в дъното. Паспорт с тъмносини корици. Извади го и го отвори. Беше на Джак. Пусна го на пода и трескаво зарови в сейфа. Под купчина документи на дъното Аби зърна още едни сини корици. Отвори ги и пулсът й се ускори. Вътре беше нейната снимка. Въздъхна облекчено. Вдигна паспорта на Джак от пода и го пъхна със своя в дълбокия джоб на униформената рокля. Сега Джак трудно можеше да напусне острова, за да я преследва.

Вътре имаше и банкноти. Възлизаха на сто и седемнайсет долара. Прибра ги при паспортите. После откри втората си дебитна карта. Взе и нея, затвори вратата на сейфа и натисна копчето за заключване. Моторчето пак избръмча.

Аби влезе в банята, но не светна лампата. Изми саждите и кръвта от ръцете и лицето си, после намери четка за коса и се среса, така че придоби по-човешки вид.

Отново се върна при дрешника. Отвори другото крило на вратата и огледа закачените дрехи. Панталоните и ризите на Джак й бяха големи, така че реши да си остане с униформената рокля. Щом стигнеше в Кристианстед, щеше да изтегли пари от автомат и на сутринта да си купи дрехи. После щеше да потърси възможно най-бързия начин да изчезне от острова.

На една стенна закачалка в дъното на дрешника Аби видя калъфа, в който Джак държеше пистолета. Ципът беше отворен. Тя го вдигна. Беше празен. Пистолетът го нямаше. Влезе в спалнята и прерови чекмеджетата на скрина. Нямаше нищо, което да й върши работа. Намери чифт бели къси чорапи и си помисли, че може да ги обуе. Мушна ги в джоба си.