Читать «Китовият зъб» онлайн - страница 5

— Вече е късно — каза Ерирола. — Чуйте! Ето го, идва.

От гъстия храсталак изскочи Джон Стархърст, следван по петите от Нарау. Забележителните му ботуши се бяха напълнили с вода, докато бе прегазил потока, и сега жвакаха при всяка крачка. Стархърст се огледа с искрящ поглед. Воден от непоклатима вяра, непознаващ ни съмнение, ни страх, той бе възхитен от всичко наоколо си. Знаеше, че откак свят светува, той беше първият човек, който стъпва в планинската крепост Гатока.

Сламените къщи бяха накацали по стръмния планински склон или над бързотечната Реуа. От двете страни на реката се извисяваха страшни пропасти. Слънцето проникваше в тази тясна клисура не повече от три часа на ден. Не се виждаха никакви палми, никакви банани, но гъста тропическа растителност обхващаше всичко, спущаше се на призрачни гирлянди от стръмните върхове на пропастта и никнеше стихийно по напуканите канари. В дъното на клисурата Реуа се хвърляше от осемстотин фута височина и въздухът около тази скалиста твърдина ехтеше от грохота на водопада.

Джон Стархърст видя Були и последователите му да излизат от къщата на Були.

— Нося ви добри вести — каза вместо поздрав мисионерът.

— Кой те изпраща? — спокойно попита Були.

— Бог.

— Това е ново име за нашия остров — засмя се Були. — На кои острови, селища или проходи е главатар той?

— Той е главатар на всички острови, на всички селища и всички проходи — отговори тържествено Джон Стархърст. — Той е господар на небето и земята и аз съм дошъл да ви донеса неговото слово.

— А изпраща ли ни той китов зъб? — попита безочливо Були.

— Не, но нещо много по-ценно от китовия зъб е…

— Обичаят е главатарите да си изпращат китови зъби — прекъсна го Були. — Или твоят главатар е стиснат, или ти си глупак, щом идваш с празни ръце в планините.

Като каза това, Були му посочи китовия зъб, който бе получил от Ерирола.

Нарау изохка.

— Това е китовият зъб на Ра Вату — прошепна той на Стархърст. — Знам го много добре. Сега с нас е свършено.

— Благородна постъпка — отговори му мисионерът, като прокара ръка по дългата си брада и намести очилата си. — Ра Вату е уредил да ни приемат добре.

Но Нарау пак изохка и отстъпи от петите, които бе следвал така предано.

— Ра Вату скоро ще стане християнин — поясни Стархърст — и аз съм дошъл при вас, за да ви направя християни.

— Не ми е потрябвало твоето християнство — отвърна гордо Були. — Аз смятам да те пречукам още днес.

Були кимна на един от своите едри планинци, който пристъпи напред и размаха боздугана си. Нарау се стрелна към най-близката къща и потърси да се скрие между жените; но Джон Стархърст се шмугна под боздугана и обви ръце около врата на палача си. От тази изгодна позиция той продължи да спори. Спореше за живота си и това му беше известно, но нито се развълнува, нито се уплаши.

— Ще извършиш злодеяние, ако ме убиеш — каза той на планинеца. — Не съм сторил нищо лошо било на тебе, било на Були.