Читать «Китовият зъб» онлайн - страница 3

От време на време се молеше мълчаливо. Понякога към молитвите му се присъединяваше Нарау, туземен учител, покръстен от седем години — от деня, в който доктор Джеймс Елъри го бе спасил от врелия казан, като даде само някакви си сто пачки тютюн, две одеяла и едно шише цяр за всичко. В последния момент, след двадесетчасово уединение и молитви, Нарау бе дочул зов: „Върви с Джон Стархърст в планините!“

— Учителю, аз непременно ще те последвам — бе заявил той.

Джон Стархърст приветствува това решение със сдържана радост. Наистина бог беше с него, щом бе вдъхновил едно такова малодушно същество като Нарау.

— Липсва ми всякакъв дух, аз съм най-слабото от всички божи създания — призна Нарау през първия ден от пътуването.

— Трябва да вярваш, по-силно да вярваш — смъмри го мисионерът.

Същия ден още една пирога се отправи нагоре по Реуа. Тя се движеше на разстояние един час след тях, така че да остане незабелязана. Принадлежеше също на Ра Вату. В нея седеше Ери-рола, пръв братовчед на Ра Вату и негов доверен слуга. В малка кошница, която Ерирола не изпускаше от ръка, имаше един китов зъб. Великолепен зъб, дълъг почти цяла педя, красив и съразмерен, добил жълто-розов цвят от времето. И този зъб беше собственост на Ра Вату; а във Фиджи, излезе ли наяве такъв зъб, обикновено се случва нещо. Защото ето какво е значението на китовия зъб: който го приеме като подарък, трябва да изпълни желанието на дарителя, изявено веднага или по-късно. А дарителят може да пожелае всичко — от смъртта на някого до племенен съюз, и никой жител на островите не е дотолкова безчестен, та да откаже да изпълни желанието, щом веднъж е приел зъба. Понякога желанието може да бъде изразено след време или изпълнението му да се проточи и да има неблагоприятни последици.

В края на втория ден от пътуването Джон Стархърст отседна по горното течение на Реуа, в селото на един главатар на име Монгондро. Монгондро беше кротък, благодушен дребен старец, късоглед и болен от елефантиаза, изгубил вече желание да води бурни войни. Той прие мисионера топло и гостоприемно, покани го на собствената си трапеза и дори разговаря с него на религиозни теми. Монгондро беше любознателен и помоли Джон Стархърст да му разкаже за началото на живота и света, което много зарадва мисионера. Когато Стархърст завърши краткото описание на миротворението според Генезиса, видя, че това направи силно впечатление на Монгондро. Известно време старият главатар пуши мълчаливо. Сетне свали лулата от устата си и тъжно поклати глава.

— Не може да бъде — рече той. — На младини аз, Монгондро, добре работех с теслата. И все пак трябваха ми три месеца, за да направя една пирога — малка, съвсем малка пирога. А ти разправяш, че всичката тази земя и вода била направена от един човек…

— Не, от един бог, от единствения истински бог — прекъсна го мисионерът.

— Все едно — продължи Монгондро. — Та всичката земя и всичката вода, дърветата, рибите и храстите, планините, слънцето, луната и звездите били направени за шест дена! Невъзможно. Нали ти казвам, че на младини много ме биваше и все пак ми трябваха три месеца за една малка пирога. Това са приказки за деца, но един голям човек не може да повярва такова нещо.