Читать «Кинжалът на Медичите» онлайн - страница 9

— Пише ли кой го е закупил? — попитах аз.

— Някой си господин Харви Грант — отвърна тя.

— Харви Грант — промърморих. — Кой, по дяволите, е Харви Грант?

— Моля?

— Извинете, говорех на себе си.

— Желаете ли да направите резервация?

Прокарах пръсти през косата си; по врата и раменете ми пробяга неспокойна тръпка.

— Господине?

— Хм, не си падам особено по летенето.

— Да си призная, аз също. Мога ли да ви помогна с резервацията?

— Е, Кайла — отговорих бавно — предполагам, че ще се наложи. Кой е най-ранният полет утре сутринта?

* * *

В осем и петдесет на следващата сутрин бях оставил колата си на паркинга на летището и се движех по терминала с пъхнат в задния джоб на джинсите билет и в ръка с плик с емблемата на „Америкън Еърлайнс“.

Облегнах се на стената близо до щанд за ядки с раиран навес в червено и бяло и отворих плика. Ръката ми леко трепереше — дали от предстоящия полет? Вътре нямаше бележка, само два факса: адрес в Денвър и фотокопие на статия в „Денвър поуст“ от предния ден. Пишеше следното:

Венеция, Италия. Неописуема трагедия — Фаусто Ареционе, собственик на антикварна книжарница, загина днес при пожар, унищожил целия магазин заедно със стоката и както стана ясно — безценна страница от бележките на Леонардо да Винчи. През изминалата седмица Ареционе провел разговор с Галерия дел Академия, уважаван музей и художествена школа, за да съобщи, че е открил страницата.

За нея се твърди, че съдържа рисунката на описаните от Леонардо „Кръгове на истината“, които в много писмени източници се посочват като ключ към местонахождението на легендарния Кинжал на Медичите.

Тайнственост обгръща кинжала, откакто през 1491 г. Лоренцо де Медичи възложил на Леонардо да изработи оръжието в памет на кончината на по-младия му брат Джулиано, смъртоносно ранен от врагове на рода в опит да отнемат от семейството властта над Флоренция. Леонардо така и не му връчил кинжала. Легендата около него започва с открития през 1608 г. ръкопис, наименуван Кодекс Арундел, в който Леонардо е написал следните думи до рисунката на възхитителния кинжал:

През глъчката на оживеното летище чух в главата си гласът на баща ми да изговаря думите на Леонардо — които бях запаметил, докато с татко лежахме лакът до лакът на пода на всекидневната, а колосаният му памучен ръкав докосваше пижамата ми.

Случи се нещо необяснимо. Докато отливах кинжала за Великолепния, случайно открих сплав от метали, лека като въздуха. Колкото и да се опитвах, не успях да я разтопя, нито сполучих да изкривя оръжието или да го нащърбя, по какъвто и да е начин. А ръбът на острието му е по-остър, отколкото, на което и да е друго, видяно някога. Светът не е готов да получи материал, от който може да се изработи неразрушимо смъртоносно оръжие. Не би послужило за добро. Войната е бесовска лудост.

Но аз виждам славно бъдеще, в което науката е доброжелателен властелин, където хората, необременени от зли намерения, биха използвали това изключително откритие за най-благородна цел. Затова ще запазя този кинжал за човека от бъдещето. А Кръговете на истината ще го отведат до него.