Читать «Кинжалът на Медичите» онлайн - страница 10

Човекът от Винчи, който купувал птици в клетки само за да ги пусне не свобода, бе открил неразрушима сплав и се бе почувствал отговорен да я запази в тайна за някого от бъдещето. Бе скрил някъде Кинжала на Медичите и бе кодирал местонахождението му в някакво послание, наречено Кръгове на истината.

Погледът ми се насочи към останалата част от статията, макар че вече бях отгатнал за какво се отнася.

През 1980 г. друга страница, открита в Амбоаз, Франция, за която се предполагало, че съдържа Кръговете на истината, за нещастие била унищожена. Частният самолет, който я пренасял до Националната галерия за изкуство във Вашингтон, паднал в Атлантическия океан, а пилотиращият го куриер загинал. След злополуката била изгубена всяка надежда за откриване на следи към легендарния кинжал, до тази последна находка, за която експертите твърдят, че навярно представлява дубликат на „Кръговете“. Говорител на Галерия дел Академия поддържа становището, че макар неин служител да е видял бележките, не им е направено фотокопие. Очевидно са били изгубени при пожара.

Плъзнах пръст в плика. Вътре нямаше нищо. Сгънах указанията и статията, пъхнах ги в джоба на джинсите и си купих печени фъстъци. Пликчето, подобно на тентата, бе в червено и бяло. Понесох се към опустелия изход, седнах и тикнах шепа солени ядки в устата си, задъвках ги, докато станаха на каша, а челюстта ме заболя.

Леонардо. Баща ми. Кръговете на истината. Кинжалът на Медичите. Кой бе Харви Грант?

3

Три часа и петдесет минути по-късно паркирах взетия под наем мустанг със свалящ се гюрук под галерията с колони на красивото имение с островръх покрив от началото на века в тихото селище близо до езерото Чери Крийк. Надпис, издълбан на впоследствие боядисана дървена табела, гласеше: „Върбите — едно тихо място“.

Три широки тухлени стъпала водеха към огромна веранда с дузина различни цъфтящи растения в гледжосани керамични саксии, наредени като часови на пост. Натиснах звънеца до двойната дъбова врата. Веднага се появи жена на средна възраст с лунички по лицето и половинки очила, кацнали на заострения й нос. Бе облечена с бяла престилка на медицинска сестра и обувки с гумени подметки. Отляво на гърдите носеше табелка с името си — Пеги.

— Здравейте — обърна се към мен тя. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Здравейте, Пеги. Търся… не знам как да кажа, може би пациент.

— Тук не възприемаме онези, за които се грижим, като пациенти — учтиво ме поправи тя. — Това е приют. А вие кой сте?

— Реб Барнет — представих се аз.

— Хората идват тук да доизживеят дните си в спокойна атмосфера, господин Барнет.

— Търся Харви Грант. Тук ли е?

— Господин Грант. Да. При нас е.

— Кой е той? — попитах аз. — Какво знаете за него?

Пеги закри с ръка носа и устата си и кихна. Помоли ме да я извиня за секунда. Преди да успея да отговоря, тя заобиколи едно бюро, после се върна с книжна носна кърпичка пред носа си.