Читать «Кинжалът на Медичите» онлайн
Камерон Уэст
Камерън Уест
Кинжалът на Медичите
Реб, героят, който ще ви разкаже тази история, бе вдъхновен от човека, написал:
Пролог
1491
Преди двадесет години
1
Потънах в черното кожено канапе в просторния кабинет на баща ми и се облегнах на възглавница, подобна на надут копринен балон. Напрежението на талази се носеше из стаята. Баща ми седеше приведен напред на стола, облегнал лакти на тапицираното си с кожа бюро, обронил чело в едната си длан. Лицето му бе на петнадесет сантиметра от високоговорителя — четвъртито устройство, отделно от телефона, което звучеше доста по-зле от сегашните. Между пръстите на другата си ръка бе тикнал молив и нервно го премяташе.
От телефона се носеше гласът на флотски лейтенант от бреговата охрана Хектор Камачо.
— Много съжалявам, сър — завърши Камачо с професионално спокойствие.
Баща ми трепна, като че настъпи кабарче.
— Твърдите, че може да е потънал някъде в радиус от километър и половина?
— Само ви съобщавам, че…
— Не можете ли да откриете самолета? Надали проумявате значението… фаталните последствия от катастрофата!
Капчици пот заблещукаха на горната устна на баща ми.
— Помъчете се да се успокоите, доктор Барнет — заговори Камачо. — Знам със сигурност колко ви е трудно да загубите… господин Гриър.
— Хенри! — извика баща ми и после промълви: — О, боже… Хенри!
Знаех, че това е името на пилота куриер, когото баща ми бе изпратил във Франция, за да донесе страница от записките на Леонардо да Винчи.
— Близък ли ви беше? — запита Камачо.
Баща ми остана глух за въпроса му.
— Значи няма никакъв начин да извадите самолета?
— Потънал е в много дълбоки води, навярно е паднал с висока скорост, сър.
Баща ми счупи молива и хвърли двете му половини на пода.
— Исусе!
Неловко се размърдах и си помислих, че не е зле да се поразходя. Но не мръднах от мястото си.
— Разбирам — обади се Камачо. — Ужасно съжалявам.
Като че цяла минута баща ми не издаде звук и изведнъж осъзнах, че плаче. Това ме потресе и усетих, че и моите очи се пълнят със сълзи.