Читать «Кинжалът на Медичите» онлайн - страница 3

Тя ме целуна и леко ме дръпна за ухото.

— Да спиш в кош и да сънуваш грош — прошепна в ухото ми. — Да спиш в кош и да сънуваш грош.

— Истински грош — повторих аз, вдъхвайки аромата й за сетен път. — О, мамо…

— Добре, лампата.

Тя спря до вратата и запали нощната лампа, после завъртя абажура.

— Да си купиш един галош… — започна тя.

— … и да танцуваш в светлини и сенки цяла нощ — завърших малкия ни ритуал. Чух стъпките й по коридора и обичайното проскърцване на стария под.

Всичко ще се оправи. Всичко ще се оправи. Да можех да помогна с нещо — да речем, да бях карал самолета. Всичко ще се оправи. Всичко.

Сънувах как съчките пращят в лагерния огън, когато писъкът на майка ми ме събуди. Скочих от леглото и погледнах през прозореца, стреснат от ярката светлина. Нима бяха наклали огън? Втори вик ме изтръгна от полусънното ми състояние. Надуших пушек и осъзнах, че светлината идва от истински пожар в дървената ни къща.

— Мамо! Татко! — изкрещях аз, когато някъде на долния етаж един прозорец се пръсна с трясък. Изпод вратата ми на талази проникваше дим, досущ като призрак, дошъл да ме сграбчи. Скочих от леглото; под босите ми крака чергата бе неестествено топла. Изтичах до прозореца, отворих го с едно движение и изкъртих мрежата против насекоми. От всички посоки пламъци облизваха къщата. Погледнах нагоре — дъските на островърхия покрив горяха, изстрелвайки искри като милиони светулки към нощното небе. Воят на пожарните коли просече грохота на пламъците и чух майка ми да крещи името ми някъде от вътрешната част на къщата.

— Мамо! — извиках аз и се плъзнах заднешком, спускайки първо краката си от прозореца. Увиснах на перваза, вкопчил се с желязна хватка, и погледнах към стаята си, чаках нещо — не знам какво. Ръцете ми започнаха да треперят, но продължавах здраво да стискам.

Точно когато първата пожарна влетя с бясна скорост в тясната ни уличка, вратата на спалнята ми с трясък се отвори и на прага застана мама, а около нея бушуваха пламъците. Очите ни се срещнаха и тя изпищя:

— Реб! Скачай!

Нощницата й гореше. Някъде отдолу мъжки гласове ми крещяха нещо — сякаш ехтяха от бездънен каньон. Когато майка ми протегна ръце напред и направи две крачки към мен, къщата се разтресе и покривът с грохот се сгромоляса, като че се пречупиха стотици кости, отнасяйки я в небитието.

Замръзнах за минута, увиснал на място, където ноктите на ужаса не можеха да ме докопат. После задрасках с крака по дървената обвивка на къщата, дузина трески се забиха в стъпалата ми, отблъснах се от стената, преобърнах се във въздуха, извивайки се в дъга, и полетях към земята с главата надолу. Чух вик, когато се приземих на малката полянка до големия бряст близо до бордюра, претърколих се и се спрях до ствола му.

После светът отплува нанякъде.

* * *

Не помня името на лекаря, който ми съобщи, че родителите ми са загинали в пожара. Знам, че беше мъж, понеже гласът, който чувах, бе дълбок и излизаше някъде иззад малките златни морски кончета, плуващи в тъмносиния океан на вратовръзката му.