Читать «Кинжалът на Медичите» онлайн - страница 129

— Държа те — нежно промълвих. — Добре ли си?

Тя се дръпна от мен.

— Не, не съм добре! — извика и заби юмрук в стомаха ми.

Ето те, Джини Джанели, същата си! Почувствах ръката й на рамото си и се изправих.

— Спасявам те, а ти ме удряш — изстенах. — Защо го направи?

Прехапа долната си устна, с което винаги ме караше да забравя всичко. Докоснах с обич бузата й, а тя килна глава назад, както бе постъпила в градината на Поп. После лицето й пребледня като платно.

— Реб!

Зад мен стоеше Теци, облян в кръв, вдигнал Кинжала на Медичите, готов да нанесе удар. Измъкнах минито и стрелях. Той се изметна назад, куршумите експлодираха. Отново стрелях, докато изпразних пълнителя.

Втурнах се към него, стиснах го за гърлото, а палецът ми покри главата на татуираната змия. Измъкнах кинжала от отпуснатата му ръка и го пъхнах в задния си джоб. Надвесих го над парапета и откопчах прасенцето на Джини от ревера му.

Кървавите устни на демона потрепериха, пурпурна вадичка потече по противното му лице.

— Плачи, съдба — изхъхри той.

— За теб не — отвърнах и го бутнах към преизподнята.

Наблюдавах как бързо се стопява като незабележима точица, а адреналинът отстъпи на облекчението.

Най-после свърши, казах си аз.

Точно тогава Джак Хийт излезе на платформата, насочил пистолет към мен.

— Къде е? — заплашително попита той.

Поколебах се: той се прицели в Джини.

— Не! — извиках. — Ще ви дам проклетия кинжал! Ако я пуснете в Цюрих… невредима.

Хийт отново обърна оръжието си към мен.

— Млади човече, наистина притежавате доблест — произнесе той. Последва мъчителна тишина; после добави. — Добре. Дамата на сърцето ви ще живее.

Подадох му кинжала с отворена ръка.

Когато го прибра на сигурно място в джоба си, Хийт отново запъна ударника.

— Почакайте — със сълзи се примоли Джини — нека да го целуна за сбогом. Моля ви.

— Прекрасна идея — отвърна Хийт. — Моля!

Джини ме хвана за ръцете и се приближи към мен.

— Ах, колко трогателно! — обади се Хийт. — Сега мога да пусна един куршум през сърцата и на двама ви.

Сърцето ми се сви, смали се до размерите на атом, невидимо в чернотата на микровселената. Провалих се. Окончателно и безвъзвратно. Джини, моят диамант, нямаше повече да блести.

Застанах между нея и пистолета на Хийт в безполезен опит да защитя момичето, което обичах. Притеглих я към себе си, усетих дългите й бедра и твърдите й гърди, когато се прегърнахме, а сърцата ни забиха едно до друго. В лешниковите очи на Джини се четеше нежна, но боязлива покана да останем завинаги заедно.

Устните ни се срещнаха, нейните бяха топли и меки, нежни и сладки като лято, влажните ни езици се преплетоха и в мен за първи път се надигна чудесно усещане — вълнуващото чувство да срещнем душите си преди окончателно да се разделим.

Ненадейно изпод нас с пърпорене се издигна хеликоптер, управляваше го Драко. Бекет бе кацнал до него, хладнокръвно вперил око в оптичния прицел на снайпер.

— Неееее! — извика Хийт зад гърба ми.

Бутнах Джини на пода, пушката гръмна. Хийт притисна разкъсаните си гърди, после падна зад нас с лице към небето и очи, запечатали завинаги изненадата му.