Читать «Кехлибареният далекоглед» онлайн - страница 8

Най-голямата остави за накрая.

— Там ли е мъртвецът? — попита той въздуха.

— Да — отвърна Балтамос. — Бил е отровен.

Уил се приближи предпазливо към входа, който гледаше към езерото. До преобърнатия платнен стол беше проснато тялото на човека, когото познаваше като сър Чарлз, а в света на Лира бе известен като лорд Бореал. Той бе откраднал алетиометъра и тъкмо тази му постъпка отведе Уил до ножа. Сър Чарлз беше плъзгав, безскрупулен и могъщ, но сега лежеше мъртъв. Лицето му беше разкривено в грозна гримаса и момчето нямаше желание да го поглежда втори път, затова пък палатката беше пълна с полезни вещи. Уил прескочи тялото и се зае да ги оглежда.

Баща му, който беше войник и пътешественик, щеше да знае точно какво да избере. Уил трябваше да гадае. Взе малка лупа в стоманена кутия, за да я използва за палене на огън и по този начин да пести кибрита, намотано въже, тенекиена манерка за вода, далеч по-лека от козия мях, и алуминиево канче. Нататък се спря на малък бинокъл, стълбче златни монети колкото мъжки палец, увити в хартия, аптечка за първа помощ, таблетки за пречистване на водата, пакетче кафе, три пакетчета пресовани сушени плодове, пликче овесени бисквити, половин дузина ментови кейкчета, пакетче риболовни кукички с корда и накрая бележник, няколко молива и малко електрическо фенерче.

Той нареди всичко това в раницата, отряза си още едно парченце от месото, напълни на езерото първо стомаха си, а после и котлето и попита Балтамос:

— Как мислиш, ще ми трябва ли още нещо?

— Ако си разумен, и така ще се справиш — отвърна ангелът. Трябва ти малко тренировка, докато се научиш да разпознаваш мъдростта, да я уважаваш и да й се подчиняваш.

— Вие мъдри ли сте?

— Далеч повече от теб.

— Може, не знам. Ти човек ли си? Говориш като човек.

— Аз не, Барух беше човек. Сега е ангел.

— Значи…

Уил спря да подрежда раницата и вдигна поглед, опитвайки се да го види. Но нямаше нищо за гледане.

— Значи е бил човек, а после… Хората се превръщат в ангели, когато умрат, така ли?

— Невинаги. В повечето случаи не е така… Всъщност случва се доста рядко.

— А той кога е живял?

— Преди четири хиляди години. А аз съм много по-стар.

— В моя свят ли е живял? Или в света на Лира? Може би е оттук?

— От твоя свят е. Но световете са безчет, ти вече го знаеш.

— Как се превръщат хората в ангели?

— Каква е целта на тези метафизични разсъждения?

— Просто искам да знам.

— По-добре се заеми със задачата си. Вече обра всички вещи на мъртвеца и имаш всички играчки, които са ти нужни да оцелееш. Какво ще кажеш сега да тръгваме?

— Трябва да разбера накъде да тръгна.

— Накъдето и да се упътим, Барух ще ни намери.

— Значи ще ни намери и ако останем тук. Имам да свърша още малко работа.

Седна с гръб към сър Чарлз, за да не го гледа, и изяде по-голямата част от ментовите кейкчета. Почувства се удивително оснежен и укрепнал от храната. Извади алетиометъра и се вгледа в него. Тридесет и шестте картинки върху слоновата кост бяха съвсем отчетливи — нямаше съмнение, че изобразяват бебе, кукла, хляб и така нататък. Не му беше ясно само какво означават.