Читать «Кехлибареният далекоглед» онлайн - страница 233

Но тогава направи грешка — докато търсеше с поглед през рамо противника си, се подхлъзна на един камък и стъпи в потока. Чу се силен плясък.

— Аха! — доволно прошепна отец Гомес.

Балтамос побърза да измъкне крака си от водата и да се отдалечи, но след него по сухите камъни оставаха мокри отпечатъци. Свещеникът се хвърли нататък и усети твърдите пера под протегнатите си пръсти.

Спря изумен. В съзнанието му тутакси изникна думата ангел. Балтамос се възползва от момента, за да се изплъзне, а отец Гомес го последва, но внезапна жестока болка го проряза като нож.

— Още малко! — подметка Балтамос през рамо. — Само да стигнем върха, и ще говорим, обещавам.

— Да поговорим сега! Спри където си и няма да те докосна, кълна се!

Ангелът не отговори. Трябваше да полага неимоверни усилия, за да се съсредоточи. Вниманието му беше разделено между следващия го мъж, пътя под краката му и хапещия демон в дланта му.

Умът на свещеника работеше трескаво. Ако имаше насреща си наистина опасен противник, той досега щеше да е убил демона му и всичко да е приключило. Значи другият се боеше.

Отец Гомес се престори, че се препъва, и изстена като от болка. Още един-два пъти се примоли на ангела да спре, сякаш нямаше сили да го следва повече, но целта му беше да се приближи, да прецени силата му, да отгатне посоката му.

— Моля те — простена той с престорено отчаяние, — ти нямаш представа как боли… Аз нищо не мога да ти сторя… Не можем ли да спрем и да си поговорим?

Двамата бяха стигнали мястото, където извираше поточето, и на свещеника му се стори, че вижда как тревата се е слегнала под краката на Балтамос. Почти беше сигурен къде точно е застанал ангелът.

Балтамос се обърна. Отец Гомес вдигна поглед към мястото, където трябваше да е лицето му, и за пръв път го видя. Беше просто трептене във въздуха, но не можеше да има грешка.

Не беше достатъчно близко, за да го стигне с един скок, пък и пленът, в който се беше озовал демонът му, го лишаваше от сила и му причиняваше болка. Но ако направеше още крачка-две…

— Седни! — нареди Балтамос. — Седни там, където си, и не се приближавай повече.

— Какво искаш? — попита отец Гомес.

— Какво искам ли? Искам да те убия, но нямам сила.

— Но нали си ангел?

— Какво значение има?

— Сигурно има грешка. Би трябвало да сме на една страна.

— Да, но не сме. Аз вървях след теб и знам на чия страна си. Не, не мърдай!

— Още не е късно да се покаеш. Дори ангелите имат това право. Аз ще те изповядам.

— О, Барух, помогни ми! — отчаяно възкликна Балтамос, обръщайки поглед нагоре.

В този миг свещеникът се хвърли върху него. Рамото му се заби в тялото на Балтамос и ударът едва не го събори. Ангелът вдигна ръка да се предпази и изпусна демона. Бръмбарът тутакси отлетя и отец Гомес усети прилив на сила и огромно облекчение. И тъкмо това го уби. Беше се хвърлил към ангела прекалено яростно, очаквайки да срещне по-силна съпротива, и не успя да запази равновесие. Кракът му се подхлъзна и той полетя към потока. Балтамос си представи какво би направил Барух на негово място и силно изрита ръката, протегната в отчаян опит да се вкопчи в него.