Читать «Кехлибареният далекоглед» онлайн - страница 226

Мери застина на мястото си. Не можеше да е туалапи, те винаги се движеха на ята, а това нещо беше само, но иначе по всичко наподобяваше огромните птици, — същите прилични на платна крила, същата дълга шия… Не, наистина беше туалапи, не можеше да има съмнение. Тя не беше чувала за такъв случай и сега се поколеба, преди да хукне надолу към селото, защото птицата беше спряла и се люшкаше плавно върху водата близо до пътеката.

И се разделяше на две… Не, някой слизаше от гърба й.

И този някой беше човек.

Виждаше го ясно, макар да беше доста далеч — луната светеше ярко и очите й бяха привикнали. Вдигна далекогледа, за да се увери напълно. Да, пред нея стоеше човешка фигура, излъчваща Прах.

Човекът носеше нещо, което й заприлича на дълга тояга. Той тръгна бързо по пътеката, без да тича, а като атлет или ловец, дебнещ плячката си. Беше облечен в тъмни дрехи, които го скриваха добре в мрака, но не и за далекогледа — през него човекът сияеше като фар.

Приближаваше се към селото и Мери внезапно осъзна какво носеше — тоягата беше пушка.

Сякаш някой изля отгоре й кофа ледена вода. Косата й настръхна.

Беше прекалено далеч, за да направи каквото и да било. Дори и да извикаше, нямаше да я чуят. Оставаше й само безпомощно да наблюдава как той влиза в селото и обикаля от къща на къща, спира и се оглежда внимателно.

Почувства се като луната и облаците, които се опитваха да задържат Праха, и изкрещя безмълвно: „Не поглеждай под дървото! Махни се от дървото…“

Но той се приближаваше все повече и спря пред собствената й къща. Това беше непоносимо. Мери пъхна далекогледа в джоба си и хукна към селото. Искаше да извика, да изкрещи с все сила, но в последния миг осъзна, че може да събуди Уил и Лира и да ги накара да се покажат, затова сподави вика си.

Не можеше да понесе мъжът да обикаля из селото, а тя да не го вижда. Извади отново далекогледа и го вдигна към очите си.

Той тъкмо отваряше вратата на нейната къща. Видя го да влиза и да изчезва, но след него остана тънък шлейф Прах. След една безкрайна минута мъжът отново се появи, застана на прага и се огледа. После пристъпи напред и пак застина, сякаш се чудеше какво да прави по-нататък. Мери изведнъж осъзна колко лесно може да бъде забелязана на голия хълм, само на един изстрел разстояние, но не се уплаши. Интересуваше я единствено селото.

Мъжът постоя нерешително още минута-две, после се обърна и си тръгна.

Птицата го чакаше до пътеката. Той се качи на гърба й и се настани удобно с кръстосани крака. Няколко минути по-късно Мери ги изгуби от поглед.

35.

Далеч отвъд хълмовете

Дошъл е рожденият ден на живота ми, любовта е дошла…

Кристина Росете

— Доктор Малоун — каза Лира на сутринта, — с Уил трябва да потърсим демоните си. Когато ги намерим, ще знаем какво да правим нататък. Но не можем повече да сме разделени, затова ще тръгнем да ги търсим.

— Накъде ще тръгнете? — попита Мери.

Очите й бяха подпухнали от безсъние. Двете с Лира бяха на брега и докато момичето се миеше, тя внимателно оглеждаше пясъка за следи. Досега не беше открила нищо.