Читать «Картбланш» онлайн - страница 9

Почакай… Какво е това? Дън осъзна, че колата е полицейска. Но защо не бяха включени фаровете или сирената? Сигурно беше открадната. Самоубийство?

Шофьорът обаче нямаше намерение да спира на релсите, нито да преминава от другата страна. Колата полетя във въздуха от върха на хълма, стовари се на земята, плъзна се и спря на петдесетина метра пред влака. Шофьорът изскочи навън. Мъж. В черни дрехи. Дън не го виждаше ясно, но човекът не приличаше на полицай. Не се опита и да спре машиниста. Хукна по средата на железопътната линия и спокойно приклекна пред локомотива, който се носеше към него с осемдесет-деветдесет километра в час.

Обезумелият вой на свирката на влака изпълни нощта и от блокираните колела се разхвърчаха оранжеви искри.

Когато влакът се приближи на няколко метра от него, мъжът се хвърли встрани от релсите и изчезна в канавката.

Какво става? — промълви Карич.

И в следващия миг от релсите пред дизеловия локомотив избухна бял пламък, а миг по-късно Дън чу пукот, който позна — експлозия на малко импровизирано експлозивно устройство или граната. След няколко секунди последва още един подобен взрив.

Шофьорът на полицейската кола, изглежда, имаше свой план.

Замисъл, който прецака намеренията на Дън.

Не, мъжът не беше полицай, нито самоубиец. Той сигурно беше детектив и имаше опит с експлозивите. Първата експлозия взриви клиновете, които прикрепваха релсата към траверсите, а втората леко отмести встрани необезопасената линия, така че предните леви колела на локомотива да се приплъзнат.

Карич измърмори нещо на сръбски. Дън не му обърна внимание. Гледаше как дискът на фара на локомотива примигва. И след това, с грохот и страховито стържене, локомотивът и грамадните вагони, които теглеше, излязоха от релсите и вдигайки облаци прах, откъртиха камъни от релсовия път и тръгнаха по земята.

Четвърта глава

Джеймс Бонд лежеше в канавката и наблюдаваше как локомотивът и вагоните продължават да се движат. Намалиха скоростта, когато заораха в меката земя, изкъртиха релсите и разпръснаха пясък, пръст и камъни навсякъде. Той най-после стана и прецени положението. Разполагал беше само с няколко минути, за да реши как да избегне катастрофата, която щеше да изхвърли смъртоносното вещество в Дунав. След като бе ударил спирачки, Бонд беше грабнал две от гранатите, които сърбите бяха донесли, и после бе скочил на релсите да постави устройствата. Той потърка рамото си. Свистящ шрапнел беше разкъсал якето му и разрязал кожата.

Както беше пресметнал, локомотивът и вагоните бяха останали изправени и не се прекатуриха в реката. Той беше режисирал свое дерайлиране там, където земята беше равна, за разлика от замисленото място на саботажа на Ирландеца. Накрая, съскайки, стенейки и скърцайки, влакът беше спрял недалеч от Ирландеца и партньора му, въпреки че Бонд не ги виждаше през прахоляка и пушека.