Читать «Картбланш» онлайн - страница 71

И тогава Бонд получи тревожната новина. Закодиран имейл от Фили. Изглежда някой неофициално проверяваше в МИ6 за координатите и планирания му маршрут.

Бонд предположи, че този „някой“ е скъпият му приятел Пърси Озбърн-Смит. В Дубай той щеше да бъде извън правомощията на човека от Трето управление, но това не означаваше, че Озбърн-Смит не може да му създаде куп неприятности и дори да съсипе кариерата му.

Той нямаше връзка с хората на МИ6 в Дубай, но Озбърн-Смит вероятно имаше. Ето защо Бонд не можеше да накара местни оперативни агенти или сътрудници да посрещнат самолета на Хидт. Всъщност той реши, че не може да има нищо общо с никого от сънародниците си, което беше много жалко, защото генералният консул в Дубай беше умен, схващаше бързо и беше… негов приятел.

Бонд се обади на пилота по интеркома и попита къде е самолетът, който преследваха. Въздушният контрол, изглежда, беше забавил техния полет, но не и този на Хидт, и нямаше да могат да го изпреварят. Щяха да се приземят най-малко половин час след него.

По дяволите. Трийсетте минути можеше да означават разликата между живота и смъртта на деветдесет и няколко човека. Бонд се втренчи през прозореца в Персийския залив. Извади мобилния си телефон и отново се замисли за равносметката на големия шпионаж, докато търсеше телефонен номер в обемистия указател. Започвам да се чувствам като „Леман Брадърс“ — помисли си той. Дълговете ми далеч превишават авоарите.

Обади се по телефона.

Двайсет и четвърта глава

Лимузината със Северан Хидт, Джесика Барнс и Ниъл Дън спря пред хотел „Интерконтинентал“, който се намираше на брега на широката, спокойна соленоводна река Дубай Крийк. Едрият неприветлив шофьор беше местен човек, когото бяха използвали и преди. Също като Ханс Гроел в Англия, той работеше и като охранител (и от време на време правеше и още нещо).

Те останаха в колата, докато Дън четеше текстово съобщение или имейл. Той изключи айфона си, вдигна глава и се обърна към Хидт.

Ханс е открил нещо за шофьора на бентлито. Интересно.

Гроел беше помолил някой от „Зелена инициатива“ да провери регистрационния номер. Хидт почука с дългите нокти на пръстите си.

Дън избягваше да ги поглежда.

— И има връзка с Марч.

— Така ли?

Хидт се опита да разгадае израза в очите на Дън, но както обикновено, те бяха крайно загадъчни.

Ирландеца не каза нищо повече не и в присъствието на Джесика. Хидт кимна.