Читать «Картбланш» онлайн - страница 69

Двайсет и трета глава

Обикновено не чуваме звука, който ни събужда. Вероятно може да го чуем, ако се повтори будилник или настойчив глас. Но еднократният звук се извисява, без съзнанието ни да го регистрира.

Джеймс Бонд така и не разбра какво го вдигна от сън. Той погледна часовника си.

Минаваше един следобед.

Долови прекрасно ухание комбинация от парфюм от цветя, по всяка вероятност жасмин, и приятния, богат аромат на отлежало шампанско. Над себе си съзря божествените очертания на красива жена от средноазиатски произход, с тясна пола в бургундско червено и златиста риза с дълги ръкави върху прелъстително тяло. Яката ѝ беше закопчана с перла, различна от по-долните копчета. Мъничката кремава точица беше особено привлекателна. Косите ѝ бяха синкаво-черни като гарванови пера и прибрани нагоре, въпреки че един непокорен кичур падна от едната страна на лицето ѝ, което беше гримирано умело и педантично.

— Салам алейкум — каза Бонд.

— Уа алейкум салам — отвърна тя и сложи кристална чаша на подноса пред него, където имаше елегантна бутилка „Дом Периньон“, краля на шампанското „Моет“. — Съжалявам, че ви събудих, господин Бонд. Щях само да оставя чашата, без да ви безпокоя.

— Шукран — рече той и взе чашата. — Не се тревожете. Вторият ми любим начин на събуждане е звукът от отваряне на шампанско.

Жената реагира с лека усмивка.

— Мога да ви уредя и обяд.

— Би било чудесно, ако не ви затруднява много.

Тя отиде в кухнята на самолета.

Бонд отпи малка глътка от шампанското и погледна през големия прозорец на частния самолет. Двата мотора „Ролс-Ройс“ пулсираха спокойно и равномерно, докато летяха към Дубай на височина тринайсет хиляди метра с Мах 80 около хиляда километра в час. Бонд весело си помисли, че самолетът е „Груман“ като на Северан Хидт, но „Груман 650“, по-бързият модел и с по-голям обсег от онзи на Вехтошаря.

Бонд беше започнал преследването преди четири часа с модерен еквивалент на сцена от стар американски полицейски филм, в който детективът скача в такси и заповядва: „Карай след онази кола“. Беше решил, че пътническият полет ще го закара в Дубай твърде късно, за да попречи на убийствата и затова се обади на приятеля си от клуб „Комодор“ Фуад Хараз, който незабавно му предостави частния си самолет.

— Приятелю мой, знам, че съм ти длъжник — увери го арабинът.

Преди година той непохватно се беше обърнал за помощ към Бонд. По пътя си за дома от училище синът на Хараз беше станал мишена на деветнайсет-двайсетгодишни главорези, които размахвали антисоциалното си поведение като отличителен символ на военен ранг. Полицаите проявили разбиране, но нямали време за подобни случаи. Разтревожен до смърт за сина си, Хараз попита Бонд дали може да му препоръча нещо. В миг на слабост странстващият рицар у Бонд надделя и един ден, когато нямаше много работа в ГМР, той проследи момчето от училище. Хулиганчетата се появиха и Бонд се намеси.

С няколко хватки от бойното изкуство, изпълнени с лекота, той внимателно простря двама от тях на тротоара и прикова до стената третия, водача. Бонд научи имената им от шофьорските им книжки и студено прошепна, че ако отново досаждат на момчето на Хараз, следващото му посещение няма да свърши толкова цивилизовано. Младежите се измъкнаха, но повече не обезпокоиха момчето и съучениците му в училище започнаха да го гледате уважение.