Читать «Картбланш» онлайн - страница 60

— Така ли каза?

— Да. Другият мъж отговори, че може да отиде много близо. Хидт остана доволен и от това. После телефоните млъкнаха и оттогава не са използвани отново.

— Седем вечерта. Някъде в страната. Нещо друго?

— Опасявам се, че няма.

— Благодаря ти за всичко. По-добре да продължа с лова.

— Бих искал да задържа по-дълго сателита онлайн, но шефовете ми вече задават въпроси защо се интересувам от онова незначително малко място на име Лондон.

— Следващия път аз черпя, Рьоне.

— Разбира се. Аu revoir.

— А bientot, et merci bеаuсоuр — каза Бонд и прекъсна линията.

В годините като капитан в Кралския военноморски резерв и агент на ГМР Бонд се беше изправял срещу някои изключително опасни типове бунтовници, терористи, престъпници психопати и неморални предатели, които продаваха ядрени тайни на хора, достатъчно луди да ги използват. Каква обаче беше играта на Хидт?

Цел… реакция.

Макар да не беше ясно каква е извратената игра на Хидт, Бонд можеше да реагира.

Десетина минути по-късно той хукна надолу по стълбите и извади от джоба си ключа на колата. Не беше необходимо да търси адреса на Хидт. Снощи го беше запомнил.

Двайсета глава

Темз Хаус, домът на МИ5, правителствения отдел по въпросите за Северна Ирландия и някои сходни организации по сигурността, не е внушителен като резиденцията на МИ6, която се намира наблизо, отсреща, на южния бряг на Темза. Централата на МИ6 по-скоро прилича на футуристичен анклав от филм на Ридли Скот (наричат я Вавилон-на-Темза заради приликата ѝ със зикурат и не толкова любезно — Леголанд.)

Но макар и не тъй поразителна в архитектурно отношение, Темз Хаус е далеч по-заплашителна. Деветдесетгодишният монолит от сив камък е място, където, ако беше милиционерско управление в Съветска Русия или Източна Германия, човек би започнал да отговаря, преди да му зададат въпросите. От друга страна, сградата може да се похвали с доста внушителни скулптури (например „Британия“ и „Свети Георги“ на Чарлс Сарджънт Джагър) и всеки ден до предния вход се приближават туристи от Арканзас или Токио, решили, че това е галерията „Тейт“, която се намира наблизо.

В недрата без прозорци на Темз Хаус се помещават офисите на Трето управление. В името на отричането на истината организацията съзнателно беше наела пространство и оборудване от МИ5 (а никой няма по-добро оборудване от МИ5), при това на един хвърлей камък.

В средата на това феодално владение имаше голям команден център, доста поизтъркан, с олющени и издраскани зелени стени, изтърбушени мебели и мокет, надупчен от твърде много токчета. Навсякъде бяха разлепени задължителните правителствени плакати с правила за подозрителни пакети, противопожарни учения, здравни и профсъюзни въпроси, често надраскани от бюрократи, които нямаше какво друго да правят.

Ала компютрите там бяха ненаситни, а десетките монитори с плоски екрани големи и ярки. Заместник старшият директор на „Полеви операции“ Пърси Озбърн-Смит стоеше със скръстени на гърдите ръце пред най-големия и най-яркия. Беше се събудил в четири сутринта и до пет и половина се бе облякъл в кафяво сако и различен по цвят панталон. До него бяха двама млади мъже — асистентът му и един рошав технически специалист, който се бе прегърбил над клавиатурата.