Читать «Картбланш» онлайн - страница 35
Джефри Дивър
— Естествено, ти решаваш — мило каза той. — Затова предполагам, че първата стъпка е да ги намерим. Нека ти покажа уликите. Подаде копието на сметката от кръчмата и бележката:
Озбърн-Смит се намръщи, докато четеше.
— Какво мислиш? — попита той.
— Нищо приятно. Кръчмата е близо до Кеймбридж. Бележката е загадъчна.
— Седемнайсети март? Напомняне да се отбие в аптеката?
— Може би — несигурно отвърна Бонд. — Мисля, че вероятно е код. Той бутна към Озбърн-Смит разпечатката от „Мап Куест“, която Фили му беше дала. Ако питаш мен, кръчмата не означава нищо. Не намирам нищо забележително в нея. Не се намира до нищо важно. Край главен път МИ, близо до Уимпол Роуд. Вероятно е загуба на време. Защо аз не се заловя с този въпрос? Ще отида там и ще огледам Кеймбридж, а ти може да накараш криптоанализаторите в МИ5 да изследват бележката и да видиш какво ще кажат компютрите им. Смятам, че там е ключът.
— Ще го направя. Но ако нямаш нищо против, Джеймс, може би е най-добре аз да се заема с кръчмата. Познавам разположението. Учил съм в Кеймбридж, в колежа „Магдалена“. Картата и сметката от кръчмата изчезнаха в куфарчето на Озбърн-Смит заедно с копието на бележката. След това той извади друг лист. Може ли да повикаш онова момиче?
Бонд озадачено повдигна едната си вежда.
— Кое?
— Младата хубавица отвън. Видях, че не е омъжена.
— Имаш предвид моята лична асистентка — сухо отбеляза Бонд, стана и се приближи до вратата. — Госпожице Гуднайт, бихте ли дошли, ако обичате?
Тя се намръщи и влезе в кабинета.
— Нашият приятел Пърси иска да говори с вас.
Озбърн-Смит пропусна да забележи иронията и ѝ даде листа.
— Бихте ли направили копие?
Гуднайт погледна Бонд, който кимна, взе документа и тръгна към копирната машина.
— И от двете страни, разбира се — подвикна след нея Озбърн-Смит. — Прахосничеството работи в полза на врага, нали?
Тя се върна минута по-късно. Озбърн-Смит сложи оригинала в куфарчето си и даде копието на Бонд.
— Ходиш ли на стрелбището?
— От време на време — отвърна Бонд, без да добави, че фанатично посещава шест часа седмично и вътрешното стрелбище за малки огнестрелни оръжия, и външното в Бизли, а веднъж на две седмици тренира и на стрелбището на Скотланд Ярд с компютъризирания симулатор с висока разделителна способност, където инсталират електрод на гърба ти. Ако терористът те застреля, преди ти да го застреляш, падаш на колене от мъчителна болка.
— Трябва да съблюдаваме формалностите, нали? — Озбърн-Смит посочи листа в ръката на Бонд. Заявление за временно носене на огнестрелно оръжие.
Малцина членове на Специалните сили упълномощени офицери можеха да носят оръжие в Обединеното кралство.
— Вероятно не е добра идея да се пише името ми на това — подчерта Бонд.
Озбърн-Смит като че ли не беше помислил за това.
— Може би си прав. Защо не използваш неофициално прикритие? Джон Смит ще свърши работа. Попълни формуляра и отговори на въпросите отзад за безопасността на оръжията и така нататък. Ако се натъкнеш на препятствие, свирни ми. Аз ще ти обясня какво да напишеш.
