Читать «Картбланш» онлайн - страница 33
Джефри Дивър
Бонд се замисли за миг.
— Само за нашите очи.
— „Нашите“? — учуди се тя. Местоимението не се използваше в официалното класифициране на документи.
— Твоите и моите — тихо отговори той. — Ничии други.
Фили се поколеба и после с красивия си почерк написа: „Само за очите на агент на МИ6 Мейдънстоун и агент на ГМР Джеймс Бонд“.
— Приоритет? — попита тя.
Той изобщо не се поколеба.
— Спешно.
Единайсета глава
Бонд се беше навел над бюрото си и извършваше собствено проучване в правителствени бази данни, когато чу стъпки, които се приближаваха, съпътствани от силен глас:
— Много съм добре, страхотно. А сега, моля те, изчезвай и благодаря. Ще мина и без сателитна навигация.
В кабинета на Бонд влезе мъж в тесен раиран костюм, след като току-що се бе отървал от офицера от охраната от секция „П“, който го придружаваше. Беше подминал и Мери Гуднайт, която стана и се намръщи, когато мъжът профуча покрай нея, без да ѝ обърне внимание.
Той се приближи до бюрото на Бонд и протегна месестата си длан. Беше слаб, но отпуснат и невнушителен. Имаше самоуверени очи и големи ръце. Приличаше на човек, който би строшил костите ти, докато се ръкувате, затова Бонд угаси екрана на компютъра, изправи се, готов да се противопостави, и подаде ръка отблизо, за да не му даде предимство.
Ръкостискането на Пърси Озбърн-Смит се оказа кратко и безобидно, но неприятно влажно.
— Бонд. Джеймс Бонд.
Той посочи на офицера от Трето управление стола, на който допреди малко беше седяла Фили, и си напомни да не се подвежда от прическата на мъжа — тъмноруса коса, сресана и пригладена с гел на едната страна на главата му, нацупените устни и жилавия врат. Малката брадичка не означаваше слабоволев човек, както би потвърдил всеки, запознат с кариерата на фелдмаршал Монтгомъри.
— Е, ето ни и нас — рече Озбърн-Смит. — Инцидент 20 предизвика огромно вълнение. Чудили ли сте се кой измисля тези имена? Предполагам, че е Комисията по разузнаването.
Бонд уклончиво кимна.
Погледът на Пърси обходи кабинета, спря се за миг на пластмасов пистолет с оранжево дуло, използван в тренировки за бойни действия отблизо, и се върна на Бонд.
— Доколкото чух, Отбранителната разузнавателна агенция и МИ6 са яхнали метлата, за да изфучат по афганистанския маршрут и да търсят лошите навътре в страната. Така вие и аз ставаме отхвърлените по-млади братя, изоставени и омотани в сръбската връзка. Но понякога пионките печелят играта, нали?
Озбърн-Смит избърса носа си с кърпичка. Бонд не си спомняше кога за последен път беше виждал някой под седемдесет години да използва подобна комбинация от жестове и аксесоари.
— Чувал съм за вас, Бонд…
