Читать «Картбланш» онлайн - страница 204

— Не ме оставяй да умра!

— Всичко ще бъде наред. Ще те превържа и ще се обадя на Бхека. На нея можем да имаме доверие.

Бонд тръгна към кухнята.

— Не — с неестествено спокоен и безизразен глас каза Фелисити.

Той спря и се обърна.

— Хвърли мобилния си телефон, Джеймс.

Бонд се вгледа в проницателните ѝ зелени очи, съсредоточени в него като очи на хищник. В ръката ѝ беше собственото му оръжие „Валтер PPS“. Той потупа кобура си, откъдето Фелисити бе измъкнала пистолета, докато я беше пренасял вътре.

— Телефонът — повтори тя. — Не докосвай екрана. Хванѝ го отстрани и го хвърлѝ в ъгъла.

Бонд се подчини.

— Съжалявам — добави Фелисити. — Съжалявам.

И той повярва, че някъде много дълбоко в сърцето си тя наистина съжалява.

Шейсет и седма глава

— Какво е това? — попита Бонд и посочи блузата ѝ.

Разбира се, беше кръв. Истинска. На Фелисити. Тя още чувстваше убождането на външната страна на ръката си, където беше пробила вената си с безопасна игла. Изтече достатъчно кръв, за да изцапа блузата ѝ така, че да прилича на петно от огнестрелна рана.

Фелисити не отговори, но Бонд разбра, че е стигнал до правилния извод.

— На доковете не е имало никакво ченге.

— Излъгах. Седни на пода.

Той изпълни заповедта. Тя дръпна плъзгача на валтера, който изхвърли един патрон, но се увери, че в гнездото има друг, готов да бъде изстрелян.

— Знам, че си обучен да обезоръжаваш хора. Убивала съм и преди и това не ми въздейства. Няма значение дали ще останеш жив или не, затова с удоволствие ще те застрелям, ако помръднеш. — Гласът ѝ леко потрепери на думата „удоволствие“. Какво ти става? — ядосано се запита тя и хвърли белезници в скута на Бонд. — Сложѝ си ги.

Той ги хвана във въздуха и Фелисити не пропусна да отбележи наум, че рефлексите му са добри. Тя отстъпи няколко крачки назад.

Долови приятното му ухание там, където я беше държал преди няколко минути. Вероятно от сапуна или шампоана в хотела. Той не беше от мъжете, които използват одеколон след бръснене.

Тя пак се ядоса. По дяволите Джеймс!

— Белезниците — повтори.

След миг колебание той ги закопча около китките си.

— Е? Обясни ми.

— По-стегнато.

Бонд опъна механизма и Фелисити остана доволна.

— За кого по-точно работиш? — попита тя.

— За една организация в Лондон. Не питай повече. А ти с Лам ли работиш?

Фелисити се изсмя.

— С онзи дебел потен глупак? Не. За каквото и да е дошъл тук, то няма нищо общо с проекта ми довечера. Той вероятно има предвид някаква смешна бизнес авантюра. Може би иска да купи това място. Излъгах те, като ти казах, че съм чула да го наричат Ной.

— Тогава какво правиш тук?

— Дойдох, защото съм сигурна, че си казал на шефовете си в Лондон, че Лам е главният заподозрян.

Блясъкът в очите му потвърди това.

— Сутринта капитан Джордан и умерено компетентните ѝ полицаи ще намерят тук битка до смърт. Ти и предателят, който ще бомбардира презокеански пътнически кораб, Грегъри Лам, плюс някой, с когото той се е срещнал тук. Ти си го намерил и е последвала престрелка. Всички са загинали. Е, ще има неизяснени неща, но като цяло въпросът ще бъде подминат. Или поне ще подмине мен.